Според доклада, достигнал до венецианския посланик, новият папа Лъв X възкликва към брат си Джулиано: „Бог ни даде папството. Нека му се насладим.“ Фразата несъмнено определя настроението в новия понтификат, а подобни чувства бързо се разпространяват. Когато Джулиано де Медичи, управляващ Флоренция в отсъствието на брат си, пристига у дома непосредствено след новината, градът започва поредица от празненства, които продължават няколко дни. Безспорно са насърчени от Джулиано, но няма място за съмнение, че повечето граждани са искрени в чувствата си — Лъв X е първият папа от Флоренция и по този начин удостоява родния си град с голяма чест. Запалени са клади по площадите, съпроводени от викове „Palle! Palle!“ и „Papa Leone!“ и топовни салюти, а нощното небе лумва от фойерверките, които около век преди това пристигат от Китай предимно като средство за военни цели, но чийто потенциал като средство за забавление започва да се използва в Италия с всички сили.
В основата си папството, наследено от Лъв X, има три отделни функции. Първо, папата е наследник на свети Петър, Христовия апостол, избран да осъществи мисията му на земята, и като такъв папата е най-висшият арбитър, тълкувател и създател на християнската доктрина. Иронията е в това, че задължението се пада на човек, чиято вяра в Бог изобщо не заема централно място в живота му — всъщност, изглежда, вярата му е твърде малка и като някакво оправдание се твърди, че е агностик. Първоначалното му образование е хуманистично, съсредоточава се върху езическите древни класици и е водено от Полициано, който по това време с нищо не показва, че вярва в Бог. По същия начин младият бъдещ папа се сблъсква с проповедите на Савонарола, които не оказват никакво положително религиозно влияние и дори може би накланят везните в обратната посока. Ако, както най-вероятно е, Лъв X е агностик, тогава изненадващо е първият папа, за когото съществуването на божеството е въпрос на убеденост. Злодеи като Александър VI и мнозина други коварни предшественици са прекалено духовно примитивни и суеверни, за да си помислят да поставят под съмнение съществуването на Бог, лицемерието им е вродена черта от правоверността на вярата — според тях папите еретици отиват в Ада. От друга страна, Лъв X е високообразован, но и достатъчно възпитан, за да знае правилата — пази набожно поведение и на публични места личното му държание показва много от християнските добродетели. За разлика от някои от своите предшественици първият папа агностик е умел теолог и напълно разбира какво се изисква, когато става дума за доктрина. Единственото, което му липсва, е силата на вярата в тези доктрини. Поне в това отношение отговаря на характера на макиавелианското управление и понтификатът му по нищо не отстъпва на останалите.
Втората черта на папството, наследено от Лъв X, е неговата огромна власт като владетел на Папската държава, която вече на практика заема голямата област Романя. В случая с Лъв X тази временна власт се простира и над Флорентинската република, над която той продължава да властва въпреки условното управление на брат му Джулиано де Медичи. Всички опити за увъртане, характерни за Медичите, са изоставени и Лъв X прави своя брат „главнокомандващ Флорентинската република“. Парадоксално, но външната власт на папата над Флоренция е основната гаранция за запазването на независимостта на републиката, защото без него тя не би могла да оцелее като независима държава.
В близкото минало Флоренция най-сериозно е била заплашвана от Чезаре Борджия, който е действал от името на папата. Възкачването на Лъв X не само премахва заплахата от страна на папството, но и по този начин републиката може да разчита на неговата подкрепа Лъв X се погрижва тази връзка да се подсили допълнително и назначава своя незаконен братовчед, който е и най-близкият му довереник, Джулио, за архиепископ на Флоренция.
Третият аспект от властта на папата е, че той е глава на католическата църква, така под негово разпореждане на практика е целият християнски свят. След падането на Константинопол Православието оцелява само в Русия и тук-там на Балканите, докато Римокатолическата църква се простира над цяла Европа, включва Америките, а скоро ще има диоцези в Африка, Индия и Далечния изток. Назначения, духовнически такси и данъци носят на папството огромен доход от разпрострелите се из цял свят владения.
Лъв X не се поколебава и на свой ред следва управленския пример на предшествениците си, като назначава членове на рода Медичи на доходоносни постове, за да може после да разчита на подкрепата на техните титуляри. Тези назначения не са ограничени в рамките на Църквата — племенникът на Лъв X Лоренцо става херцог на Урбино с намерението един ден да властва над кралството на Медичите, което ще бъде създадено в Романя. Родът започва да показва още по-големи амбиции, след като слага ръка на папството, а вероятно основите на тези планове са поставени от Лоренцо Великолепни, който е първият Медичи, заел основна роля в италианската политика и разбрал по този начин механизмите й отвътре. В това амбициите му представляват любопитно отражение на идеите на Макиавели: властта трябва да се увеличава с всякакви средства, когато е необходимо да се планира далеч напред и да се използва всякакво коварство. Лоренцо Великолепни предава вижданията на своите синове, но Пиеро Злочестия не може да ги осъществи заради обстоятелствата и своя характер. Съществува обаче вероятност Лоренцо да е предположил такъв развой на събитията и да е усетил, че на практика оставя съдбата на Медичите в ръцете на Джовани, бъдещия Лъв X, до такава степен, че намеренията му могат да се смятат за тайната водеща сила в държавната политика на папата.