Рафаело бързо се превръща в предпочитания художник на Лъв X и като новия архитект на „Свети Петър“ преобразява гръцката кръстокуполната структура на Браманте с четири равни кораба и я променя в настоящия й вид на латински кръст във формата на буквата Т с три кораба. Те се събират при централния олтар, под който се намира предполагаемата гробница на свети Петър, а над тях се възвисява величественият купол, пряк наследник на оригиналния ренесансов купол на Брунелески във Флоренция. Този нов купол едновременно надминава по големина своя предшественик и постига една барокова изящност на линията, с която далеч го превъзхожда.
Изглежда, че между характерите на Лъв X и изтънчения Рафаело има сходство, което не може да се каже за взаимоотношенията му с трудния Микеланджело, с когото израства в двореца Медичи. Когато Лъв X става папа, Микеланджело все още работи по величествената гробница на Юлий II, самият скулптор говори за тази монументална загуба на време, която го занимава в продължение на тридесет години, като „трагедията на гробницата“. По-късно Лъв X, насърчен от братовчед си кардинал Джулио де Медичи, поръчва на Микеланджело да създаде подобаващо впечатляваща гробница за Медичите в семейната църква „Сан Лоренцо“ във Флоренция. В резултат на това се появява увенчаната с купол капела Медичи с две двойки скулптури на Микеланджело, представляващи „Деня и Нощта“ и „Зората и Здрача“. Микеланджело възнамерява цялата група да олицетворява „времето, което поглъща всичко“. Тези съвършени, но и малко претрупани облегнали се статуи са изпълнени с terribilita, толкова характерна за най-добрите му произведения.
На практика Лъв X обаче не прави почти нищо, за да насърчи работата на Микеланджело, нито пък изглежда цени гения на Леонардо да Винчи. Според една история, разказана от Вазари, Лъв X поръчва на Леонардо произведение на изкуството, но когато художникът незабавно се заема да приготвя маслените бои, папата възкликва: „Какво може да се очаква от човек, който се заема с края, без дори да е започнал работа?“ Леонардо не получава повече поръчки и само още веднъж го наемат, за да осъществи амбициозния, но обречен на неуспех план да пресуши Понтинските блата. Тъжната истина е, че Лъв X, един от най-големите меценати сред папите от Ренесанса, има доста плосък вкус към изкуството.
В традицията на Медичите той събира манускрипти и добавя значително количество към Ватиканската библиотека, която до този момент е жалко подобие на библиотеката на Медичите в родната Флоренция. Лъв X силно се интересува от класическа литература и, подражавайки на своя баща, се опитва да пише поезия, но най-много наследява от насладата на своя родител към екстравагантната показност, с една разлика обаче. Склонността на Лоренцо Великолепни към показност изглежда като изблик на един изключителен ренесансов човек, това е щедростта на един забележителен човек, който по всякакъв начин се опитва да следва хуманистичния идеал. Лъв X притежава много от качествата на баща си — амбиция, интелект, приливи на неподозирана енергия, но е надарен в излишък и с недостатъците на своя родител. Онова, което при Лоренцо изглежда като слабост на величието, при Лъв X е смешна екстравагантност, папата не само изглежда нелепо, но и често има нелепо поведение.
Крайностите, в които изпада папата, са легендарни и съответстват на тези, извършвани от древните римски императори, като най-добрият пример за това е любимото му ястие, което представлява езици от пауни. Лъв X обича големи пиршества, на които гостите са забавлявани от певци, шутове, търкалящи се джуджета и дори има двубои. Същевременно самият пир се състои от дузина ястия, всяко сервирано в различни прибори от сребро и злато. В някои от ястията има и доста банални зрелища, като славеи, излитащи от пайове, малки момчета, облечени като херувими, които излизат от пудинга. Любопитно, но изглежда, че сред крайностите на Лъв X не влизат простъпки от сексуален характер — той обича да гледа, но не и да участва. Пляска с пухкавите си ръце от удоволствие при вида на гуляйджиите, облечени в пъстри дрехи, които танцуват под светлината от хиляди свещи на бал с маски, необезпокояван, че мнозина от маскираните двойки са кардинали, танцуващи със своите куртизанки. Лъв X обича много да ходи на лов, дейност, за която тялото му изобщо не е подходящо — може да е умел и безстрашен ездач, но за съжаление не вижда накъде отива. В крайна сметка обграждат и закарват към него глиган, папата препуска към дивеча, като размахва копие в едната ръка, а с другата придържа монокъла към присвитото си око.