Мартин Лутер, портрет от неизвестен художник
Лутер е роден през 1483 година в малкия град Айслебен в Саксония, където баща му е миньор в медните мини, но се издига и става градски съветник. Младият Лутер израства в благочестиво семейство и постъпва в университета в Ерфурт. Намерението на баща му е той да учи, за да стане адвокат, но напук на него Лутер постъпва в августинския манастир и става свещеник на двадесет и четири години. След още три, през 1510 година, Лутер е изпратен на мисия в Рим, където усърдният и умен немски свещеник се ужасява от безнравствеността и покварата на Църквата. В резултат на последвалите духовни колебания Лутер започва да чете Библията с други очи, което пък го отвежда към онова, считано от него за изначално духовно послание на християнството. Според него ясната и проста вяра е замъглена от ученията на Църквата с нейните застъпващи се доктрини и тълкувания. За Лутер спасението на душата се крие в неопосредстваната вяра, а не в ученията на Църквата. Папата няма право да твърди, че може да опрощава грехове, каквато е целта на индулгенциите, защото това може да направи само Бог.
Силната вяра на Лутер е съчетана с избухлив характер, което го прави влиятелен проповедник, но и го кара да не проявява търпимост към неща, в които не вярва. В крайна сметка повече не може да се сдържа и заковава своите деветдесет и пет тезиса на вратата на църквата в крепостта Витенберг през 1517 година. В тях поставя под съмнение не само валидността на индулгенциите, но и властта на Църквата и нейното оглавяване от страна на папата. Според един от тезисите „папата е богат като Крез и би сторил по-добре, ако продаде Свети Петър и даде парите на бедните.“ В друг дори поставя под съмнение теологията на понтифекса: „Онези, които вярват, че спасението им е сигурно, защото са купили индулгенции, са прокълнати навеки.“
После Лутер превежда тезисите си на немски, така че да достигнат до много повече хора, а не само до латинскоговорящите учени, а не след дълго предприемчив печатар започва да издава копия на превода. Много скоро хората далеч отвъд Витенберг прочитат сензационните му тезиси, в които се настоява за реформа на Църквата, като дори и тогава Лутер настоява, че не е срещу Църквата, а само срещу делата на папството. Но събитията поемат свой собствен ход — поставя се началото на движението, което в наши дни е известно като Реформация.
През 1518 година до Рим достигат новините за откритото неподчинение на Лутер и Лъв X му заповядва да се яви в града, за да даде обяснение. Лутер много добре знае за опасностите, които се крият в подобно пътуване, и намира поредица от извинения. Лъв X заповядва на папския легат кардинал Каетан да се срещне с Лутер, а резултатът е гневен сблъсък. Но учението на немеца вече е достигнало до мнозина в Германия и той е защитаван от саксонския електор Фридрих III.
Императорът на Свещената римска империя Максимилиан I умира през същата година и Фридрих III е един от седмината електори, които трябва да изберат новия император. Лъв X не иска да го засяга, тъй като желае съюзник на папството да бъде избран на този могъщ пост. Онова, което започва като дребен инцидент във Витенберг, се оказва факт с огромни политически последствия. Същевременно Лутер продължава да проповядва идеите си и през лятото на 1519 година участва в поредица от открити дебати в Лайпциг, на които присъства братовчедът на електора, херцогът на Саксония, теолози от университетите в Лайпциг и Витенберг и много държавни и църковни сановници.
Паралелите между идеите на Лутер и вижданията на хуманиста Еразъм са очевидни, а мнозина от германците им симпатизират както на интелектуално, така и на теологично равнище. Еразъм изготвя програма за класическо образование, като се връща към корените на западната цивилизация. Лутер се връща към Библията като единствен източник на теологическа и духовна увереност. Хуманизмът, който преминава през Северна Европа, оказва значително влияние върху Реформацията, но не и върху самия Лутер, който до голяма степен си остава вярващ от Средновековието. Не новите философски идеи го карат да предизвика църковните власти, неговият сблъсък е изцяло религиозен, а целта му е ни повече, ни по-малко от спасението на душата. Всички тези нови идеи карат някои да поставят под съмнение самата структура на европейското общество, в което Църквата стои в центъра на интелектуалния живот и обединява всеки един негов аспект — от науката до философията, от етиката до изкуството. Из цяла Европа хората започват да виждат нова надежда в учението на Лутер, макар че положението на самия свещеник остава несигурно.