Според официалния доклад студеният ноемврийски въздух засяга гърдите на папата и той се оттегля в покоите си, хванал настинка, която бързо прераства в треска и само за броени дни Лъв X умира. Казват, че когато умирал, папата възкликнал: „О, Боже! О, Боже!“, което се счита са отявлено противоречие с предполагаемия му агностицизъм, макар че други го считат за чисто богохулство, което само потвърждава, че е бил агностик.
Всичко, свързано с тази случка, не е такова, каквото изглежда. Най-вероятно Лъв X е убит — лекарите, които се грижат за него, по-късно докладват, че смъртта му се дължи на отрова, въпреки че не става ясно кой е отговорен за нея. През осемгодишния си понтификат Лъв X си създава много врагове както в Рим, така и извън него. Отровителството е чуждо на рицарския характер на Франсоа I, но той със сигурност е един от главните заподозрени, защото след дългите години на съюз, през които Медичите дори се сродяват с френския кралски дом, Лъв X го предава. Който и да е отговорен, Лъв X е мъртъв, оставил е папската хазна на ръба на банкрута, Италия е в безпорядък, а римокатолическата църква се разпада.
23
Папството остава в семейството
В края на 1521 година, само месец след смъртта на Лъв X, в Рим се събира конклав, който трябва да избере следващия папа. Мнозинството очаква братовчед му кардинал Джулио де Медичи да го наследи, тъй като е публична тайна, че е сред най-добрите съветници на Лъв X, както и че управлява финансовите дела на папата. Не влиянието на кардинал Джулио де Медичи, а фактът, че Лъв X пренебрегва съветите на своя братовчед в толкова много случаи, се счита от мнозинството като причина за тежкото положение на папството. Напротив, кардинал Джулио сякаш е всичко, което Лъв X не е — той е хубав, сериозен, навъсен и надарен с добър вкус. Въпреки това обаче мнозина остават непоколебими по въпроса за неговата кандидатура.
Кандидатурата на кардинал Джулио може да има могъщи поддръжници, тъй като с годините братовчедите Медичи си създават влиятелни приятели в Рим, но имат и силни врагове. Кардинал Франческо Содерини например е твърдо решен да няма втори папа Медичи. В това си намерение най-неочаквано е подкрепен от кардинал Помпео Колона, който е сред тридесетте и един кардинали, ръкоположени от Лъв X, и който вижда в това своята възможност да бъде избран. Положението става патово, когато двамата са подкрепени от френските кардинали, които не са склонни да забравят за предателството на Лъв X към техния крал.
Кардинал Джулио решава да предприеме хитър политически ход. Скромно обявява, че не е достоен за високия пост, и предлага малко известния фламандски учен кардинал Адриан Дедел, който е изключително религиозен и аскетичен човек и който е бил някога възпитател на императора на Свещената римска империя Карл V. Кардинал Джулио е сигурен, че ще отхвърлят кардинал Дедел заради неговата неизвестност, липсата на политически опит и факта, че не е италианец. Себеотрицателното предложение, направено от кардинал Джулио де Медичи, трябва да докаже на всички, че всъщност той е идеалният кандидат. Но постига силно нежелан резултат — кардиналите отговарят на блъфа на Джулио де Медичи и кардинал Адриан Дедел е избран за папа под името Адриан VI. Тълпите, които очакват новините отвън пред конклава, от изненада отказват да повярват на ушите си — няма ги обичайните радостни възгласи, само тишина, последвана от нарастваща врява от подигравки и дюдюкания.
Обикновените хора явно много по-добре от кардиналите знаят до какво ще доведе този избор, а назначението на папа, който се държи така, както се очаква от един истински понтифекс, се оказва катастрофално за Рим. Няма изгодни назначения, няма карнавали и шествия, няма изобилни и разточителни пиршества. Благочестивият Адриан VI се нанася в една малка стая в папските апартаменти и продължава да живее с един Флорин дневно, като става да се моли при изгрев-слънце и се храни само с рядка овесена каша, сервирана от злата му стара фламандска слугиня. Кардиналите и гражданите гледат на примерния живот на папата като на варварство, за тях това е типично северноевропейско поведение, точно това, което може да се очаква от един неизтънчен неиталианец. Лошото обаче предстои — папата заповядва на всички кардинали и архиепископи, живеещи в Рим, да напуснат града и да се върнат в своите диоцези, а мнозина от тях никога не са били там. Следва масово и мрачно отпътуване от Вечния град.