Кръстниците на Ренесанса дават официално признат кръстник на Флоренция, който съвсем удачно носи названието „глава“, а стеснителният и раздразнителен Алесандро де Медичи много скоро напълно отговаря на титлата си. След две години Сеньорията е разпусната, после извършва деяние, чиято символика отеква из целия град — камбаната в кулата на двореца на Сеньорията, прочутата vacca, която зове народа за балия, е хвърлена от кулата. Пада на площада и се разбива на парчета, тогава Алесандро заповядва да разтопят парчетата и да направят медали в прослава на рода Медичи.
Император Карл V обаче все още е загрижен за Флоренция и настоява пред Климент VII, че онова, което очаква от новия си флорентински съюзник, е системност във външната политика, която може да бъде постигната единствено с постоянство в управлението. Повече не трябва да има бунтове, нито смяна на управлението, нито пък промяна на съюзниците и преди всичко се изисква стабилитет. С известно нежелание Климент VII предприема необходимите стъпки — с правомощията си на папа дава титла на Алесандро де Медичи и съобщава на Флоренция, че „от този миг нататък ще бъде наричан херцог на Флорентинската република“. Стъпката е жизненоважна, тъй като Медичите вече се превръщат в титулуваните владетели на града — херцогската титла е наследствена и който я наследява, наследява и града. Последната бледа прилика с демокрацията или дори претенцията за нея изчезват.
Климент VII е на петдесет и пет години, но се разболява и внезапно се състарява. Въпреки това е твърдо решен да преследва осъществяването на своите амбиции за рода Медичи. Флоренция сега е съюзена както с император Карл V, така и с френския крал Франсоа I и Климент VII дава да се разбере, че иска да скрепи тези съюзи с брак. През 1533 година, въпреки своята болест изминава неудобния път до Болоня за още една среща с Карл V, на която предлага Алесандро де Медичи, новият херцог на Флоренция, да се ожени за извънбрачната дъщеря на императора Маргарита. Карл V се съгласява и Климент VII внимателно подхваща темата, която го вълнува най-много, като пита императора дали има нещо против да уреди брак между младата Катерина де Медичи и един от синовете на Франсоа I. Императорът с нежелание дава своето разрешение, убеден, че Франсоа I никога няма да позволи принц с кралска кръв да се сроди с някаква жена, „която не е нищо повече от дребна благородничка“.
Климент VII обаче вече е взел мерки, допитал се е до Франсоа I по въпроса и получава съгласието му. Докато Карл V разбере, че е измамен, става прекалено късно. През октомври 1533 година дребната, бледа четиринадесетгодишна Катерина потегля с кораб от Тоскана за Южна Франция. Самият Климент VII заминава за Марсилия, за да извърши брачната церемония, и Катерина де Медичи, графиня на Урбино, е омъжена за втория син на Франсоа I Анри дьо Валоа, херцог д’Орлеан. Церемонията е подобаващо великолепна за случая, като младоженката е съпроводена от дванадесет шаферки, а после следват девет дни пищни празненства, шествия и веселия. Съгласно традицията всички разходи са покрити от семейството на младоженката, като, за да е готов за това, Климент VII налага наказателни данъци на Флоренция, а в Рим са въведени специални нови налози. Тъстът Франсоа I е особено впечатлен от своя подарък, който представлява ковчеже с двадесет и четири таблички от планински кристал, обрамчени в сребро и изобразяващи по една библейска сцена, а самото ковчеже е гравирано с папския герб на Климент VII. В този върхов момент, влизането на Медичите в самото сърце на водещото кралско семейство в Европа, родът още веднъж показва легендарната си щедрост. Лоренцо Великолепни, който прави първите стъпки към този ден, би бил горд със своя любим племенник.
Годината обаче, 1533-та, бележи и последното унижение в понтификата на Климент VII. Английският крал Хенри VIII, наречен защитник на вярата от Лъв X, най-накрая изгубва търпение заради колебанията на папата, свързани с развода му с Катрин Арагонска, и с един безпрецедентен ход скъсва всички връзки на английската църква с римокатолическата. В миналото няколко немски държави са се отделили от Църквата, както и няколко отдалечени шведски и балтийски държави, но за първи път една от основните европейски сили се обявява за протестантска. След този ход не може да бъде скрит фактът, че Европа е раздирана както никога преди от противоречия, Медичите Лъв X и Климент VII несъзнателно стават много различни кръстници, но този път на протестантската Реформация.