Алесандро пристига в дома на Лоренцино, след като незабелязан се промъква по улиците, по които празнуват, и заповядва на телохранителя си да го чака отвън. Както е обичайно за него, по това време на нощта вече е пиян, с клатушкане стига до спалнята, сваля сабята, разхлабва дрехите си и се просва на леглото, готов да посрещне Катерина, но бързо заспива.
Случилото се после е записано от Лоренцино, който обаче разказва леко различаващи се версии на различни хора. Подробностите не съвпадат, но основните събития остават същите. През онази нощ, по някое време Лоренцино се прокрадва в стаята, където спи Алесандро, придружен от наемния убиец, известен на местните като Скаронконколо — прякор, който може би извиква ужасяващи мисли, но на практика означава „Орехотрошача“. Лоренцино се отправя към леглото и прошепва: „Спиш ли?“ Когато Алесандро се обръща към него, го притиска, а Скаронконколо започва да го пробожда. Алесандро се бори като обезумял, крещи, Лоренцино напъхва пръстите си в устата му, за да го заглуши, а Скаронконколо продължава да забива своя кинжал в тялото. Обезумелият от болка Алесандро прехапва пръстите на Лоренцино до кокал, докато наемният убиец успява да забие кинжала си във врата му и да го завърти, прерязвайки гърлото му. Тялото на Алесандро продължава да се гърчи още няколко минути и накрая се отпуска сред пропитите с кръв чаршафи.
Лоренцино покрива трупа с одеяло и закача бележка с цитат от „Енеида“ на Вергилий „Vincit amor patriae laudumque immense cupido“ („Но любовта към страната безкрайната жажда за слава ще победи“ — прев. Георги Батаклиев) — деянието трябва да бъде прието като героично дело на изтънчен убиец. Двамата излизат от стаята, Лоренцино заключва и прибира ключа в джоба си — не иска да открият тялото, преди да се отдалечи достатъчно от града. Качва се на коня и препуска. Поне един очевидец свидетелства по-късно, че е видял Лоренцино да препуска по улиците, споменава, че ръката му била превързана или била в ръкавица, но съвсем ясно се виждало, че от нея капело кръв. Лоренцино побягва, като поема по заобиколни пътища из Северна Италия, така че изминават няколко дни, преди да стигне до Венеция, където вече новините за деянието му са го изпреварили. Изгнаникът и глава на банкерския род Филипо Строци го посреща с отворени обятия. Лоренцино знае, че трябва да мине известно време, преди бурята да се разсее, но уверено започва да чака зова на Флоренция, за да се върне като герой и владетел.
Във Флоренция обаче събитията не се развиват съвсем според очакванията на Лоренцино. Не откриват веднага тялото на Алесандро заради заключената стая, възникват подозрения едва след като телохранителят му започва да настоява да узнае колко още ще чака. Представителят на император Карл V във Флоренция, кардинал Цибо, е информиран, че херцог Алесандро е изчезнал. В крайна сметка, в неделя вечерта разбиват вратата и откриват тялото му сред кървавите чаршафи.
Кардинал Цибо, който освен че е представител на императора, е и Медичи, се съветва с Франческо Гучардини. Двамата се съгласяват, че е задължително да запазят убийството в тайна, а тялото е превозено през нощта, за да бъде скрито в криптата на Медичите в „Сан Лоренцо“. Когато след 350 години тялото на Алесандро е ексхумирано, белезите от кинжала потвърждават версията на Лоренцино. Гучардини и кардинал Цибо са на мнение, че ако се разчуе за убийството, ще последват размирици, републиканците ще превземат града, а след като бунтът бъде потушен, в което никак не се съмняват, последиците ще бъдат ужасяващи. Този път Флоренция със сигурност ще загуби независимостта си, защото, ако император Карл V превземе града, несъмнено ще назначи вицекрал, както е направил в Неапол. Същевременно им е известно, че и новият папа Павел III е хвърлил око на Флоренция, ето защо е жизненоважно веднага да действат и да издигнат нов владетел, преди да последва външна намеса.
Тук идва обаче въпросът кой да бъде новият владетел. Единственият пряк и законен наследник е Катерина де Медичи, живееща във Франция, което означава, че трябва да търсят на друго място, ако искат да намерят нов владетел. Алесандро и Маргарита нямат наследник, макар че покойният херцог има незаконен син на име Джулио, който е на четири години — кардинал Цибо предлага да бъде възкачен Джулио, а самият той да е регент. Гучардини се противопоставя на идеята, защото симпатизира на седемнадесетгодишния Козимо де Медичи — син на бляскавия флорентински военачалник и герой Джовани де Медичи деле Банде Нере (от Черните отряди), който загива в защита на републиката срещу войските, плячкосали Рим, и който се жени за своята далечна братовчедка и дъщеря на Лоренцо Великолепни. Козимо изглежда идеалният избор, а и Гучардини вижда в това възможност да поеме властта, да управлява от името на неопитния Козимо и възнамерява да заздрави връзката, като го ожени за собствената си дъщеря.