Решават да свикат събрание на градския съвет в Палацо Векио, за да разрешат проблема. На събранието кардинал Цибо предлага своето протеже, други клонят към провъзгласяване на република, а Гучардини ги призовава бързо да вземат решение, тъй като времето изтича. Всъщност Гучардини вече е изпратил вестоносец във вилата на Медичите Ил Требио в Муджело, където знае, че е отседнал Козимо, и го вика във Флоренция. Гучардини се договоря с Алесандро Вители, началник на стражата отвън на площада, и му предлага план.
Часовете се нижат в разпри, преговарящите в Палацо Векио чуват, че отвън на площада има вълнения — през отворените прозорци на залата на съвета се чуват виковете на войниците. Някои от тях подемат виковете: „Изберете Козимо! Козимо трябва да е херцог на Флоренция!“, започват да повтарят „Козимо! Козимо! Козимо!“. В унисон с плана на Гучардини Вители се провиква разтревожен към прозореца: „Побързайте! Не мога дълго да удържам войниците!“ Изборът на Гучардини бързо спечелва и Козимо де Медичи е избран.
Алесандро е последният представител на главния клон на рода Медичи, пряк наследник на Козимо Pater Patriae, Лоренцо Великолепни и двамата папи Лъв X и Климент VII. Клонът, към който принадлежи и новият херцог на Флоренция Козимо. Той му помага за управлението на банка „Медичи“ и събира подкрепа за Козимо в провинцията, когато е затворен в кулата на двореца на Сеньорията. Представител на този клон на рода е и Лоренцо ди Пиерфранческо, богатият братовчед на Лоренцо Великолепни, който поръчва на Ботичели „Пролет“ и който по-късно се противопоставя на Пиеро Злочестия, като кани френския крал Шарл VIII във Флоренция. На практика убиецът Лоренцино де Медичи е по-старши по възраст и по кръв от Козимо де Медичи в неговия клон от рода, но е показателно, че никой не помисля да предложи Лоренцино като кандидат за херцогството. Може да е отървал Флоренция от омразния Алесандро, но е прекалено тясно свързан с него. Всички са съгласни, че властта на Медичите се нуждае от ново начало.
25
Аристократично управление
Козимо де Медичи е новият херцог на Флоренция, а Гучардини благоразумно се нагърбва с това да накара новия владетел да заживее в двореца Медичи. Козимо е само на седем години, когато смелият му баща Джовани де Медичи деле Банде Нере загива в битка. Момчето е отгледано от майка си Мария Салвиати в Ил Требио в Муджело. Странства и учи във Венеция, Болоня, Неапол и Генуа. Силното му желание е да върви по стъпките на баща си и да стане войник. По характер е пълна противоположност на своя романтичен и смел баща, но завинаги запазва нещо войнишко у себе си. Поведението му е сковано, по-скоро дава заповеди, отколкото указания и вярва в уважението към сана повече, отколкото в трупането на популярност. Там, където баща му се очертава като поетичен образ, Козимо остава отчетливо прозаичен — относително хубав млад мъж с късо подстригана коса, който с почти нищо не изпъква като личност.
Въпреки това в много отношения Козимо е онова, от което се нуждае Флоренция, и през първите години от своето управление бързо надраства нивото на неопитния млад мъж и се превръща в решителен управник. Внимателно изслушва съветите на Гучардини, но с развиването на своите виждания все по-малко и по-малко ги следва.
Първото предизвикателство пред управлението на Козимо е през 1537, годината на неговото идване на власт. Тогава Филипо Строци повежда поддържана и финансирана от изгнаниците армия срещу Флоренция. Строци бърка, когато решава погрешно, че управлението на Козимо няма да се радва на обществено одобрение, подобно на това на неговия предшественик Алесандро — всъщност Козимо не е особено популярен, но гражданите на Флоренция желаят период на стабилно управление. Строци очаква, че когато войските му достигнат Прато, флорентинците спонтанно ще се вдигнат срещу своя владетел от рода Медичи. Но никой не се бунтува, а начело на флорентинското опълчение е изпратен Вители, силно подкрепен от испанския гарнизон във Фортеца да Басо. Противниковите войски се сблъскват при Монтемурио извън Прато, а резултатът е смазващо поражение за Строци и армията на изгнаниците. Мнозина от членовете на водещите изгнанически родове са пленени и унизително преведени през улиците на града, сподирени от подигравките на жителите. Но това е само началото, тъй като пленниците са осъдени и шестнадесет от тях незабавно екзекутирани. Останалите, включително и самият Строци, са осъдени на дълъг престой в затвора и както се оказва, малцина дочакват края на присъдите си, защото мнозина бързо изчезват, а другите умират след мъченията. По римски маниер Филипо Строци се нанизва на своя меч и оставя бележка с цитат от „Енеида“ на Вергилий: „Exoriare aliquis nostris ех ossibus ultor“ („Ти, отмъстителю бъден, възникнал из моята пепел“ — прев. Георги Батаклиев).