Четиринадесетгодишната Катерина, която пристига в Марсилия, за да се омъжи за четиринадесетгодишния Анри, е тихо, самовглъбено и доста скучно малко момиче. Невзрачната й външност прикрива значителен интелект, съчетан с изключително упорит характер. Докато израства, у нея все по-често се проявяват качествата на нейния изключителен прадядо Лоренцо Великолепни, макар че по ирония на съдбата неговите почти по женски изразени очарование и любов към изящния жест са изместени при Катерина от определено мъжкото желание за власт.
След бракосъчетанието Катерина и съпругът й заживяват във френския двор на нейния свекър Франсоа I. Влиянието на Италианския ренесанс достига до тук преди нея и основно е внесено от самия крал, чийто двор демонстрира зашеметяваща изтънченост сред голямата и до известна степен изостанала селска страна. Леонардо да Винчи прекарва последните дни от живота си в двора на Франсоа I и умира само четиринадесет години преди пристигането на Катерина. Кралят обаче все още таи амбиции и през 1546 година решава да събори стария дворец в Париж, за да издигне на негово място голямо и просторно здание, което да приюти семейството му, двора и колекцията от произведения на изкуството — това е Лувърът.
Макар че Катерина живее сред подобно повлияно от Италия дворцово общество, първите й години са трудни. Дворът е пълен с благородници, някои от които притежават владения по-големи от Тоскана, затова по всеобщо мнение Анри дьо Валоа се жени за жена с по-ниско обществено положение. Презрително наричат Катерина „дъщерята на търговеца“, а и не можем да кажем, че когато съзрява, тя разцъфва. Според описанието на един съвременник: „Тя е ниска и слаба, чертите й не са деликатни и има изпъкнали очи както повечето Медичи.“
Положението не се подобрява, когато по-големият син на Франсоа I Франсоа, херцог д’Орлеан, умира през 1536 година и Анри дьо Валоа става престолонаследник. Анри дьо Валоа е силно наранен млад мъж, който никога не се възстановява напълно от онзи период в детството си, когато е заложник в Испания. Кралят е освободен, но оставя в плен своите двама синове — изоставеният Анри никога няма да го забрави.
Катерина де Медичи, литография
След като го освобождават, той се завръща и бездейства в двора на своя баща — една мълчалива и мрачна фигура сред остроумните и изтънчени благородници. Изобщо не крие силната омраза, която изпитва към баща си, и тази неприязнена черта доминира над упорития му характер. Анри почти не получава никакво образование и изостава в интелектуалното си развитие, не показва никаква лекота на общуване, която се изисква в дворцовия живот и неговите културни занимания. Всъщност обикновено ги избягва и изглежда, че почти не се интересува от нищо освен от буйни занимания като лова и рицарските турнири.
За Катерина не е лесно да е омъжена за такъв човек, а и вече става наложително двамата с Анри да дадат наследник, който да продължи кралската династия, но сега-засега от брака им не се раждат деца. След няколко години дворцовите клюки започват да намекват, че предстои развод, но Франсоа I уверява Катерина, че няма да позволи това да се случи. През този труден период Франсоа I до голяма степен се превръща в бащата, който Катерина никога не е имала — тя попива неговите виждания и с времето изгражда у себе си непоклатима вяра в могъществото на монархията. От своя страна възрастният Франсоа I й се възхищава и с удоволствие я гледа как танцува и ходи на лов, удивлява се на енергията и интелекта ѝ, както и на бавно разцъфващата й увереност. Безспорно Катерина е насърчена от присъствието на голям брой италиански творци в двора в Париж и Фонтенбло. Самият Челини за кратко посещава Париж през 1537 година, а през 1540 година се завръща и прекарва във Франция четири години. В своята „Автобиография“ споменава, че няколко пъти среща Катерина, но далеч повече внимание обръща на описанията, свързани с впечатлението, оставено у краля. Челини споменава как „самото цвете на френския двор дойде да ме посети“, в друга глава скромно си спомня: „Кралят се върна в двореца след като ми предостави толкова много знаци за своята благосклонност, че не могат да бъдат изредени тук.“ „Какъв невероятен човек!“ — възкликва кралят, когато вижда творбата на Челини и т. н. Именно през този период Челини създава своята основателно прочута солница. Катерина също постепенно се окуражава от възхищението на Франсоа I към италианската култура, която с навлизането на Ренесанса все повече се радва на уважение сред привилегированата класа във Франция.