Катерина де Медичи остава практическият владетел на Франция и дори през тези трудни години намира време да увеличава своето културно влияние над приемната си родина. Именно тя пренася последния завет на Италианския ренесанс във Франция — Катерина заповядва да построят на десния бряг на Сена Тюйлери, големия дворец, граничещ с Лувъра. По време на Парижката комуна през 1871 дворецът изгаря и в центъра на града остават само градините на Тюйлери. По нейна заповед са проектирани и построени няколко от великите френски замъци, включително и най-пленителният сред тях, разпрострял се над реката при Шенонсо. Замъкът е съвършено сливане между италианския и френския стил, тъй като е смесица от северноевропейска готика и Южен ренесанс, примесено с усещане за магическия свят от приказките. Не без основание един от замъците по долината на Лоара се смята за място на истинската Спяща красавица. Това е Флоренция на север от Алпите, същевременно обаче и Медичите на север от Алпите, където духът на рода процъфтява. Замъците не са дворци на владетел на някой град-държава, а приказна екстравагантност на върховния суверенитет. Във Франция Медичите стават монарси и оставят всички идеи на демокрацията зад гърба си по същия начин, по който го правят и във Флоренция.
Остава обаче въпросът как ще продължи всичко това, тъй като Анри III и нещастната му съпруга Луиз дьо Лорен не могат да създадат наследник. Така Анри дьо Навар е вероятен наследник, а фактът, че е женен за дъщерята на Катерина Маргьорит сега изглежда като поредния пример за характерната за Медичите предвидливост. През 1586 година Катерина заминава на югозапад към Коняк, за да се срещне с Анри дьо Навар и да подсигури правото на наследяване, същевременно прави последен опит за примирие между хугенотите и католиците, но се проваля. Франция все повече и повече потъва в хаоса и изглежда, че нищо не може да я отклони от пътя ѝ. Подпухнала и изтощена от усилията, Катерина де Медичи умира през 1589 година на шестдесет и девет години.
Катерина управлява Франция по време на четиринадесетте години от царуването на сина й Шарл IX и още петнадесет по време на властването на Анри III. Тя е доминираща фигура, въпреки че все още не можем да кажем до каква степен определя съдбата на Франция. Кръвопролитният хаос по нейно време почти със сигурност е неизбежен, но ако трябва да сме честни, без нейното влияние страната би изпаднала в този хаос по-рано и за много по-дълъг период от време.
През последните години от петнадесети век Франция в лицето на Шарл VIII изсипва военната си мощ в Италия. В началото на следващото столетие италианската култура започва отново да прониква във Франция и положението се запазва през целия шестнадесети век. Катерина де Медичи насърчава процъфтяването и оставя вечни паметници на културата от замъци и балет до поставянето на основите на една велика кухня. С нея обаче идват и някои черти от мрачната страна на Италианския ренесанс — нейната политика е политиката на Макиавели и дори никога да не е чела „Владетелят“, то несъмнено възприема неговото послание по време на живота си във Флоренция и чрез самото й съществуване като Медичи. Тя знае наизуст историите за своя прадядо Лоренцо Великолепни и като него по време на тежките моменти рационалният й пресметлив хуманизъм се поддава на ирационалното, което също се възражда с Ренесанса. Когато всичко друго се проваля, тя се обръща към астрологията, знаем за няколко случая, когато се съветва с великия френски пророк Нострадамус, който отговаря на въпросите й с характерни за него многозначителни предсказания. В един от случаите, видение в едно огледало го кара да предрече, че династията Валоа ще изчезне, макар че не казва кога точно ще се случи това. Щом обаче трябва да се действа, Катерина предпочита да се уповава на методите на Макиавели, а не на магията и по тази причина остава една от най-великите личности във френската история — уважавана и хулена от мнозина, обичана от малцина. Невръстното сираче, изоставено в обсадена Флоренция не познава любовта — единственото, което чува за своето семейство, докато още е впечатлително дете, са легендарните истории за нейните предци и звука на оръдията, обкръжили града.