Изглежда невероятно, но основните участници в това трескаво оживено кралско домакинство развиват истинско семейно чувство едни към други и само от време на време избухват домашни дрязги. Мария дарява Анри IV с още деца, кралят започва да не обръща внимание на нейния невзрачен външен вид и дори кавалерски съобщава на всички, че ако Мария не му е съпруга, би я взел за метреса. Мария очевидно решава да приеме думите му за своеобразен комплимент и прави всичко по силите си, за да създаде щастлив дом за своя блуден царстващ съпруг, а италианските готвачи, които довежда със себе си от Флоренция, се грижат всички на кралската трапеза да са добре нахранени.
Подобно на Катерина де Медичи и Мария дава своя принос към френската кухня. Готвачите на Катерина оказват силно влияние върху кулинарното изкуство на Франция, но именно по времето на Мария модерната френската кухня започва да заема своето полагащо й се място, което обаче се случва едва след като френските готвачи попиват основите на италианския начин на готвене. Основната идея на италианската кухня е да се подчертае вкуса на месото или рибата, а не да се задуши. Сосовете са предназначени да подсилят характеристики, които вече са налице, като ги извлекат на преден план, по тази причина месото се поднася със сос, приготвен от неговите сокове, а рибата се готви в бульон, в които са сложени отстранени части като главата и опашката. В миналото френските готвачи просто копират италианските рецепти, но вече разбират теоретичната основа на италианското готвене и бързо започват да създават своя национална кухня.
Първият изтъкнат готвач е Франсоа ла Варен, който се обучава в италианските кухни на Мария де Медичи, а след двадесет години написва „Le Cuisinier franςais“ („Френският готвач“) — първия систематичен и изчерпателен наръчник за приготвяне на френска храна. Ла Варен остава в паметта на поколенията заради новия начин, по който използва гъбите, за да подчертаят вкуса на говеждото и агнешкото. Именно в кралските кухни е създадено класическото ястие Турнедо „Медичи“ — бифтек със сос от Мадейра, кръстен на Мария де Медичи.
През 1610 година Анри IV е убит точно когато се готви за нов поход срещу Испания и Мария става регент от името на своя осемгодишен син Луи XIII. Мария никога не е харесвала антииспанската политика на своя съпруг и сега я отменя с помощта на своя фаворит Кончино, на когото дава титлата маркиз д’Анкр и който вече е неин близък съветник. През 1614 година Луи XIII навършва възраст, на която може да управлява, но регентката и съветникът й решават да не обръщат внимание на този факт. Незрелият дванадесетгодишен младеж лесно се сплашва и съгласява и Мария продължава да властва над Франция от негово име. Властта насърчава по природа екстравагантния й характер, поради което така изкривява преценката ѝ, че регентката прави известен брой отстъпки пред враждебно настроени представители на благородническото съсловие, продиктувани от недалновидни съвети. Но италианските угодници я защитават от нарастващата й непопулярност.
Много скоро и Луи XIII се сдобива със свой фаворит — манипулативният и все по-могъщ Шарл д’Албер дьо Люин — заедно кроят планове как да изтръгнат властта от ръцете на Мария. През 1618 година маркиз д’Анкр е убит, а Мария де Медичи заточена в Блоа, където неуспешно се опитва да вдигне бунт срещу своя син. Допитва се до нов съветник, даровит и млад църковен прелат от аристократичен произход — Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо, който се обръща към Луи XIII и използва значителните си политически умения, за да постигне помирение между краля и майка му.
Луи XIII отново започва борба с хугенотите, които получават подкрепа от външни сили, неговият съветник Люин е убит в битка и мястото му е заето от Ришельо. По това време продължаващите борби между католици и протестанти започват да предизвикват всякакви династични и териториални конфликти, а Европа е погълната от ожесточената и разрушителна Тридесетгодишна война, в която войските се бият от Русия до Франция и от Австрия до Балтийското крайбрежие. Ришельо прави всичко, което е по силите и уменията му, за да предпази Франция, но постига само относителен успех. През 1622 година Луи XIII като признание за службата помага на Ришельо да получи кардиналска шапка. Мария де Медичи горчиво негодува срещу „измяната“ на Ришельо към нея, поне така го вижда тя, защото не само я изоставя заради сина ѝ, но и променя нейната происпанска и прокатолическа политика за сметка на тактически съюзи с протестантските сили.