27
Кръстници на научния ренесанс
През лятото на 1605, пет години след като Мария де Медичи напуска Флоренция, за да се присъедини към съпруга си, френския крал Анри IV, великият херцог Фердинандо I търси временен възпитател за своя син Козимо. Петнадесетгодишният Козимо е весел и хубав младеж, но това не може да прикрие факта, че е мързелив — надарен е с пъргав ум, но изглежда предпочита забавленията пред образованието. Възпитателят, когото най-много препоръчват на Фердинандо I, е четиридесетгодишният преподавател по математика от университета в Падуа Галилео Галилей, който е първият велик учен на новата епоха.
Семейството на Галилео Галилей са граждани на Флоренция, произхождащи от Муджело, планинската долина на север от града, от която идват и Медичите. Самият Галилео е роден в Пиза на 15 февруари 1564 година, само три години преди кончината на осемдесет и девет годишния Микеланджело, последния герой на Зрелия ренесанс. Съпоставката е важна, тъй като авангардът на Ренесанса преминава от изкуството към науката. Бащата на Галилео Винченцо оказва голямо влияние за формирането на младия учен и има свои интереси. Той произхожда от благородническо семейство, чиито богатства се стопяват, има малко пари и войнствен характер, който му пречи да излезе от това положение. Същевременно обаче е човек с истински музикален талант, свири на лютня и композира произведения — умение, което изисква безпогрешни математически заложби.
През 1572 година семейството на Галилей се връща от Пиза във Флоренция и Винченцо е нает в двора на великия херцог в двореца Пити като музикант. Той подновява и връзката си с камерата Барди, група от даровити изпълнители и теоретици, които са подслонени от стария банкерски род, чието име носят. Винченцо има свои оригинални идеи за музикалната теория и се бунтува срещу ограниченията на контрапункта, предпочитан в средновековната музика. Бащата на Галилео настоява, че когато се изпълнява, музиката трябва да носи удоволствие за ухото, а не да се съобразява с външната математическа красота на страницата. По-свободните произведения, към които Винченцо и други във Флоренция имат предпочитания по това време, довеждат до възраждане в музиката.
Най-забележителното е, че музикантите на Флоренция са отговорни за раждането на операта, която води своето начало от два отделни източника. От една страна, имаме средновековната религиозна драма, която представлява пиеси на библейски теми, поставяни за обществеността на различни дати от църковния календар. Съвсем различни от нея са класическите гръцки драми с техните хорови интерлюдии, преоткрити и поставяни от флорентинските хуманисти. Двете форми се обединяват и резултатът е операта — нерелигиозно произведение, съчетаващо музика и драма. Названието идва от италианския израз opera in musica („произведение с музика“). Обикновено действието на ранната опера е взето или от някаква легенда, или от митологията и изисква нова, по-свободна музикална форма, като онази, предпочитана от Винченцо Галилей.
Приема се, че първата опера е „Дафне“, драма на флорентинския поет Отавио Ринучини, музиката към нея е написана от певеца и композитора Якопо Пери, който е капелмайстор при двора на Медичите. Операта е изпълнена на карнавала, предхождащ Великите пости във Флоренция през 1598 година. Текстът на произведението е напълно загубен, най-старата опера, запазена до наши дни, е написана по текст на „Евридика“ от Ринучини и се знае, че е изпълнена през 1600 година в двореца Пити. Забележително, но се оказва, че Медичите са кръстници и на ренесансовата музика.
До края на седемнадесети век Ренесансът се усеща във все повече и различни сфери. Времената се променят, дори и в най-буквалния смисъл на израза — хората забелязват, че сезоните започват да се изместват от обичайното си място в древния календар и папа Григорий XIII се отказва от Юлианския календар, използван за първи път при Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр. и през 1582 година се въвежда нов Грегориански календар като с един удар изместват датата с десет дни напред. Мнозина обаче изпитват големи подозрения към подобни промени и с въвеждането на новия календар през годините из Европа избухват бунтове, като възмутените тълпи искат обратно десетте дни, отнети от живота им. След векове на средновековен застой и сигурност в толкова много сфери мнозина гледат на промяната като на заплаха и тя изобщо не е приета повсеместно.