Чименто не е само свободно ръководен клуб за аристократи лаици в науката, интересуващи се от най-новите открития. Сред нейните членове е великият италиански физик Еванджелиста Торичели. През 1641 година Торичели заминава за Флоренция, за да постъпи като помощник при Галилео, което представлява рядко одобрение. Галилей умира на следващата година и Торичели е назначен за преподавател по математика във Флорентинския университет.
През 1643 година физикът започва да проучва идея, която за първи път му е подсказана от Галилео. Взема V-образна тръба, запечатва единият й край и я напълва с живак. След това я обръща и поставя отворения край в съд с живак. Живакът изтича донякъде в съда, а откъм запечатания край на тръбата се образува празно място. Това е вакуум и Торичели е първият, създал устойчив вакуум по този начин. Докато изучава вакуума, физикът забелязва, че височината на живака всеки ден е различна. Така заключава, че това се дължи да промените във въздушното налягане и създава първия барометър.
Не всички идеи на членовете на Чименто имат същото огромно значение, но дори и някои от идеите им, родени от каприз, са прилагани с ентусиазъм. Фердинандо II продължава семейния интерес към биологията, чието начало е поставено от прадядо му Козимо I, като същевременно развива интерес и към екзотични животни. Така решава да внесе няколко камили от Индия, които първоначално са държани в градините Боболи. Фердинандо II е убеден, че търпението и издръжливостта на камилата я правят по-добро товарно животно от мулето и възнамерява да въведе използването им в местния превоз на товари. За удоволствие на местното население скоро по пътищата на Тоскана започват да се виждат камили, макар че, трябва да признаем, те са по-скоро екзотична рядкост, отколкото търговско приложение. Идеята се проваля, но самите камили остават, а доказателствата за това обречено начинание оцеляват чак до двадесети век под формата на стадо от около 200 камили в парка на великия херцог в Сан Росоре край брега на Пиза.
Фердинандо II е твърдо решен синът му Козимо да получи научно образование, но великата херцогиня Витория не позволява, тъй като смята науката за ерес. Тя държи синът й да получи строго религиозно образование. Изборът не е разумен, тъй като само спомага за насърчаването на склонността на момчето към набожна меланхолия склонност, която по време на съзряването му се задълбочава и превръща в нездраво болезнено съсредоточаване върху християнските мъченици. Фердинандо II е доста обезпокоен от това, но решава да не се меси, вероятно предпочитанията му към спокойния живот надделяват над всички други доводи. Мнозина смятат това за доказателство за вродена слабост на характера, а и не можем да отречем, че в някои случаи Фердинандо II демонстрира такъв недостатък. Красноречив пример е изоставянето на Галилео в тежките за него времена, както и нежеланието да предотврати потъването на своя син в болезнена религиозност — не можем да ги охарактеризираме по друг начин освен като недостатъци на характера. Ако погледнем обаче отвисоко, виждаме, че преобладаващото желание на Фердинандо II за спокоен живот се оказва полезно за Тоскана. По време на дългото му управление, което продължава четиридесет и девет години, Тоскана почти не е въвличана във военни конфликти. Годините обаче не са съвсем спокойни и началото на царстването на Фердинандо II е белязано от природни бедствия. През 1621 година загива цялата реколта, при това след три години на лоши урожаи, и Флоренция е на ръба на гладната смърт. Ог 1630 до 1633 година в града избухват чумни епидемии, от които загиват почти 10 процента от населението. Великият херцог си спечелва популярност сред народа, когато през тези години раздава пари в зле осветената „Сайта Кроче“.
Оттогава властва като благ деспот, а великото херцогство постепенно поема по пътя на бавния и дълъг икономически упадък, тъй като по-евтината чуждестранна конкуренция подбива цената на местните платове и коприни. Има обаче компенсации — Флоренция е редовно посещавана от първите туристи. Разпространението на ренесансовото изкуство и идеи в Северна Европа предизвикват възраждане на интереса към Рим от класическата епоха и Италианския ренесанс. Младите богати мъже са изпращани в Италия на голяма обиколка като част от образованието им, а Флоренция с нейната ренесансова архитектура, статуи и съкровища на изкуството се превръща в традиционно място за престой по пътя на юг към Рим.