28
Краят на кръстниците?
През 1670 година Фердинандо II е наследен от двадесет и осем годишния си син, великия херцог Козимо III. Неготово царуване изпъква единствено заради продължителността си — трае повече от управлението на всеки друг Медичи — петдесет и три години, през които обаче почти нищо, имащо историческо значение, освен дългия, бавен и понякога жалък упадък на Тоскана и нейния владетел, не се случва. Козимо III е вторият син и вероятно е било по-добре да тръгне по пътя, обикновено отреден за непървородните синове в рода на Медичите — Църквата, но големият му брат умира при раждането и в резултат на това Козимо се превръща в неподходящия наследник.
Всички, срещнали младия Козимо, подчертават неговата меланхолия и набожност, всъщност посланикът на Лука стига дотам да твърди, че „никога не е виждал“ великия херцог да се усмихва. Властната му майка Витория насърчава неговата религиозност, която повече изглежда като психическо заболяване, отколкото като истинска духовност. Козимо говори само за мъченици и спасение, чете само теология и описания на чудеса, единственото, което изглежда, че прави, е да ходи на дневната литургия и на поклонения из параклисите в провинцията. Докато навърши деветнадесет години дори и за несигурния му баща става ясно, че нещо трябва да се направи — очевидният отговор е да го ожени.
Фердинандо II започва да прави сондажи и най-после успява да уреди изключително изгоден брак с една племенница на френския крал Луи XIII. Разделените френска и италианска линии на рода Медичи сега стават тревожно близки: съпругата на Фердинандо I, французойката Кристина, е внучка на Катерина де Медичи, а сега правнукът му се жени за внучка на Мария де Медичи, която е далечна братовчедка на Катерина де Медичи. Други представители на рода вече са се сродили с големите кралски домове на Европа — Хабсбургите, Валоа и Бурбоните. Между тях също има брачни съюзи и сянката от браковете между близки родственици тежко надвисва над всички подобни семейства, които искат да запазят своя чистокръвен произход, като се женят само за членове на кралските семейства, но това пък често означава да се женят помежду си. Лудост, изроденост и странни физически черти, като прословутата Хабсбургска брадичка, при която долните зъби застъпват горната челюст, вече са често срещано явление във всички европейски кралски семейства и при по-нископоставени, но често сродяващи се родове, като представителите на италианския херцогски клон на Медичите, които желаят да се женят помежду си. В стремежа си към величие на потеклото Медичите започват да играят опасна игра.
Бъдещата съпруга на Козимо е Маргьорит-Луиз д’Орлеан, дъщеря на херцог Гастон д’Орлеан. Бракът пък е уговорен чрез кардинал Мазарини, главен съветник на френския крал Луи XIV, наследил през 1643 година своя баща и син на Мария де Медичи Луи XIII. Кардинал Мазарини храни амбиции да стане папа и тайно информира Фердинандо II, че цената за брака е подкрепата на Медичите за кандидатурата му, когато се отдаде случай.
Във Флоренция научават, че петнадесетгодишната Маргьорит-Луиз има „кафяви коси, синьо-зелени очи и е мила и любезна по характер“. Що се отнася до характера ѝ, нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Маргьорит-Луиз е своенравна и напълно разглезена девойка, свикнала на собствената си свобода и решена всичко да става по нейната воля. По това време е влюбена в своя осемнадесетгодишен братовчед Шарл дьо Лорен и желае да се омъжи за него. Дори майката на Маргьорит-Луиз, херцогиня д’Орлеан, е против дъщеря й да се омъжи за далечен и невиждан от никого италианец, но кардинал Мазарини я подкупва, за да го подкрепи.
Брачният договор е подписан през януари 1661 година, а брачната церемония чрез посредник трябва да се осъществи през април на същата годината. Уговорените кралски бракове в онази епоха са точно обратното на установения в наши дни ред и в най-добрия случай със сигурност включват някои доста странни психологически процедури. След сключването на брака чрез посредник Маргьорит-Луиз трябва да потегли за Италия, за да се срещне със своя непознат съпруг, да започне да води живота на омъжена жена и чак тогава да го опознае.