Когато Джан Гастоне издъхва, Франц Лотарингски е на Балканите, където се бие с турците. Като знак на уважение принц дьо Краон предлага на Ана Мария Луиза поста регент, докато Франц се върне. Титлата ще бъде напълно символична, а принц дьо Краон и назначените от него хора ще държат цялата истинска власт. Ана Мария Луиза гордо отказва поста.
През следващите шест години тя остава да живее в двореца Пити и макар че няма власт, все още е собственик на богатството на Медичите, както и много добре съзнава ролята си на последен представител на един стар и славен род. Рядко виждат възрастната жена, която излиза от двореца Пити само за да отиде на църква или от време на време на кратка разходка в някоя лятна вечер, когато я развеждат из улиците в каретата, теглена от осем коня и следвана от личната й охрана. Британският дипломатически представител сър Хорас Ман съобщава: „В последната част от своя живот тя бе пълна противоположност на своя добродушен и немарлив брат. Всъщност тя дори не се усмихваше, за да не загуби достойнството си… Мебелите в спалнята и бяха от сребро — маси, столове, табуретки и паравани.“ От това, както се твърди, тя изглежда „по-скоро странна…, отколкото хубава“. Когато някой рядък посетител се отбие в двореца Пити, за да види палатинската електорка Ана Мария Луиза, тя го приема застанала под огромен черен балдахин. Последният представител на рода Медичи доживява дните си като непреклонна и високомерна дама.
В края на 1742 година тя се разболява от лека треска, която я прави много немощна и през февруари 1743 година Ана Мария Луиза умира. Сър Хорас Ман пише: „Простите хора са убедени, че си е отишла от този свят сред ураганен вятър. Той задуха много яростно тази сутрин и продължи така около два часа, но сега слънцето свети ярко както винаги, това е доказателство… Нищо не може да накара хората да променят мнението си за онова, на което мислят, че са били свидетели. Целият град плаче, мнозина много основателно, защото са я загубили.“
След смъртта й откриват, че Ана Мария Луиза оставя завещание, в което се разпорежда всички „галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности“ на Медичите „за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците нищо да не бъде отчуждавано или изнасяно извън столицата или територията на великото херцогство“. Съкровищата на Медичите и тяхното културно наследство завинаги остават във Флоренция, градът, който по толкова много начини допринася за тяхното съществуване и който по толкова много начини вече е заплатил за тях.
Благодарности
Искам да изразя особената си благодарност за помощта, оказана ми в написването на настоящата книга, на Йорг Хенсген, чието добросъвестно и точно редактиране допринесе за стила и съдържанието на творбата. Бих искал да благодаря и на читателите ми, чиито фактологични съвети се оказаха безценни. Всички останали неудачни изрази в стила или съдържанието си остават мое дело.
Бих искал да използвам възможността и да поднеса благодарностите си — нещо, което трябваше да направя много отдавна — към винаги услужливите служители на Британската библиотека и на библиотеката към музея на Имперския колеж, които дълги години ми помагат в моите проучвания.
Пол Стратърн
Извори
Не прилагам пълен и подробен списък с библиография, тъй като книгата е научнопопулярна. Обикновено е посочено откъде са цитатите в текста и много от съответните произведения са споменати По-долу са изброени изворите за всяка глава, които могат да предизвикат интерес за допълнително четене.
Пролог: Зенитът
Описанието на събитията, случили се по време на заговора Паци, почива на няколко съвременни и исторически извора. Най-доброто описание на жив свидетел е оставено от Аньоло Полициано, което във всички подробности се опира на разказите на очевидци. За съжаление то не е преведено. „April Blood“ от Lauro Martines (Саре, 2003) е научно, но изключително достъпно описание на целия заговор.
Част I: Произходът на една династия
Глава 1 и 2
Най-достоверен източник за ранната Флоренция е „Renaissance Florence“ от Gene A. Brucker (Wiley, 1969). „The Rise and Decline of the Medici Bank“ (Harvard University Press, 1963) на Raymond de Roovere класическо произведение по темата и е пълно с всякакви интересни подробности, свързани със сметките, истории за престъпленията на провинили се управители на далечни клонове и т. н. Книгата дава изключително интересна картина на банковото дело на Медичите през периода от 1397 до 1494 година.