Скулпторът Донатело е роден във Флоренция преди около четиридесет и четири години, и е малко по-възрастен от Козимо, с когото през годините все повече и повече ще се сближава. Бащата на Донатело е чепкал вълна и е взел участие в бунта на чиомпите. Въпреки че не е хуманист-интелектуалец, ваятелят подробно изучава древните скулптури и попива много от хуманистичните идеали в изкуството. Донатело води нетипично скромен живот за известен флорентински майстор и освен инструментите си притежава много малко неща. Вероятно той заедно с другите приятели хуманисти на Козимо успява да убеди своя патрон да започне да събира антики, много от които реставрира сам. По същото време Козимо поръчва на Донатело и бронзов бюст на Контесина — още едно доказателството за уважението, което изпитва към съпругата си и факт, сочещ за влиянието й върху вкуса му. Ранните скулптури на Донатело се славят със своя реализъм, но след като навлиза в тридесетте години на своя живот, този реализъм започва да придобива един вътрешен оттенък, който надхвърля обикновената правдоподобност. Най-великият пример за това е „Давид“, който прави за вътрешния двор на двореца Медичи и който по няколко начина открива нови хоризонти.
За начало, това е първата самостоятелна бронзова скулптура в естествена големина, създадена от класическата епоха насам, въпреки че тук древните техники са усъвършенствани както никога досега. „Давид“ на Донатело надминава класическото съвършенство и представя много съвременна изразителност — външната форма се оживява от една несъмнено нова вътрешна човечност, а същевременно гъвкавата и гола фигура с шапка и къдри има подчертано невойнолюбива поза. Давид на Донатело се наслаждава на голата си мъжка красота и разкрива недвусмислената лична истина за своя създател — неговата хомосексуалност. Но скулптурата е много повече от израз на забраненото сексуално влечение, фактът, че Козимо приема статуята, говори много за неговите, а и тези на семейството му, вкус и разбирания. Новият хуманизъм разчупва формата на общоприетата средновековна религиозност и сексуална потиснатост, той гледа на красотата като на човешко качество, а не само като на отражение на една възвисена духовност.
Давид с главата на Голиат, Донатело, ок. 1430 г. Барджело, Флоренция
Освен това, един от интелектуалните центрове на новия хуманизъм във Флоренция остава манастирът „Санта Мария дели Анджели“, където се помещава старото училище на Козимо. Там той се среща с такива личности като монаха Амброджо Траверсари, изключителен учен, който получава много поръчки от Козимо, свързани с превода на редки ръкописи на гръцки, латински и иврит. Други интелектуални личности, които съчетават професионалния живот с литературното поприще, са поетът и общински служител Николо Тинучи, известен с политическата си проницателност и стиховете си, който държи в течение Козимо за политиката на управляващите. Кръгът от учени и хуманисти, изграден от покровителството на Медичите, вече привлича не само хора на изкуството, но и хора на идеите.
Но тези прогресивни идеи неминуемо предизвикват и консервативна реакция, защото новият хуманизъм не се нрави на всички. Арогантният водач на старите олигархически родове Риналдо дели Албизи презира тази съвременна тенденция, счита я за пагубна и антирелигиозна, въпреки че привлича много свещеници и прелати. Старите родове все повече се ядосват заради сумите, които трябва да плащат съгласно новата данъчна система, за която държат отговорен бащата на Козимо, затова решават да унищожат популярността на системата. За тази цел настояват тя да бъде наложена не само във Флоренция, но и в другите тоскански градове, намиращи се под флорентинска власт — градове, които по правило са оставени сами да определят данъчните си системи, стига да изпращат исканите от тях приходи в хазната на Сеньорията. Властите решават, че всички градове трябва да въведат тяхната данъчна система, и предизвикват силно негодувание, което достига такива размери, че във Волтера избухва бунт, който се налага да бъде потушен от народното опълчение.
Старите олигархически семейства носят най-голяма отговорност за войната срещу Милано, която се проточва катастрофално и води до въвеждането на кадастровата данъчна система. Въпреки това сега виждат възможност да си върнат честа. На около шестдесет и пет километра западно се намира независимият град Лука, който по време на война предателски взема страната на Милано и така застрашава връзките на Флоренция през Пиза с морето. Риналдо дели Албизи и управляващите семейства започват да подклаждат общественото мнение за война срещу Лука и скоро народът е убеден, че за победоносна Флоренция плячката ще означава по-малко данъци за плащане.