След година обаче Николо да Узано умира, Козимо се завръща и заварва града в безпорядък. Хазната е изпразнена заради войната, а Флоренция е затрупана с дългове. При такива обстоятелства изтъкнатите родове на града, банкери и други, отпускат „принудителни заеми“. Лихвата е изкуствено завишена, така че често кредиторите си докарват добра печалба. Но е очевидно, че за подобни мерки е късно — Козимо нарежда на банка „Медичи“ да заеме на градската хазна достатъчно пари, които да покрият поне най-належащите дългове, въпреки че на всички заинтересовани страни е ясно, че нито главницата, нито пък каквато и да било лихва могат да бъдат изплатени. Новините за това плъзват из града и Козимо се радва на популярност сред гражданите, на които им е писнало от високи данъци, но и същевременно затвърждава подозренията на олигархията към Медичите. Улиците на града са пълни със слухове за заговори и за мерките за тяхното осуетяване.
Времената са опасни, залозите високи — евентуалният изход е смърт, разорение или изгнание, а пред него са изправени всички, които ще загубят битката, както и техните семейства и поддръжници. Същевременно цяла Северна Италия е обзета от вълнения, войната на флорентинците срещу Лука е като водовъртеж, който засмуква всички големи играчи наоколо. Венеция обявява война на Милано и принуждава града да преустанови подкрепата си за Лука, при което пък могъщата генуезка флота вдига платна и се отправя към жизненоважното за Флоренция пристанище Пиза, но е разгромена от обединените армади на Венеция и Пиза. Най-после през април 1433 година е сключен мир, в който всички страни се съгласяват да възстановят статуквото отпреди войната. Флоренция води война цели три години, губи цяло състояние и не печели нищо — мнозина ще трябва да платят за това, а и мнозина са ядосани. Съзнанието на флорентинците вече не е заето с външните дела и те здраво се захващат с вътрешните проблеми, а ситуацията става все по-напрегната, защото съперничещите си фракции предприемат своите ходове. През нощта всяко едно от могъщите семейства здраво се залоства в дворците си, които повече от всякога заприличват на лични бастиони. Стените на повечето флорентински дворци от този период са направо на улицата, но прозорците са високо над земята и винаги са препречени с решетки, а огромните дървени порти, подсилени с желязо, се отварят към вътрешните дворове и се правят така, че да издържат обсада. Под прикритието на нощта избухват все повече и повече сблъсъци, които се проточват през дългите горещи летни месеци. Едно от тези типични нападения е, когато „потомък на един от управляващите родове“ се прибира късно вечерта от двореца на Сеньорията и „е нападнат, сграбчен за косата и ударен в лицето… от двама граждани с неизвестни фамилии от квартала на Медичите в Сан Джовани.“
Започва война на нерви и през една нощ в началото на май 1433 година вратите на дома на Медичите са обагрени в кръв, което е ясно и смразяващо предупреждение за всички. Козимо често е описван като умел интригант, но и като човек, на когото липсва физическа смелост. Ако съдим от доказателствата обаче, трудно можем да кажем къде, особено при тези обстоятелства, свършва благоразумието и къде започва малодушието. Козимо незабавно решава, че е време да се изнесе в родовите имения в Муджело, но този път не отсяда в обичайната си лятна резиденция в Кафаджиоло, а се оттегля в близката вила Ил Требио, превърната в малък преустроен средновековен бастион, възстановен наскоро от Микелоцо.
Козимо е извън града и пътят пред Риналдо дели Албизи, за следващия му унищожителен удар е разчистен. Той подправя изборите за нов гонфалониер и за членове на управляващата Сеньория. След тях се оказва, че седмина от деветимата, които трябва да поемат властта през септември, са поддръжници на Албизи, а новият гонфалониер Бернардо Гуадани здраво затъва в джоба на Албизи, които изплащат данъчните му задължения, за да може да поеме управлението, тъй като на длъжниците не е позволено да заемат обществени постове. Сеньорията разполага с живота и смъртта на гражданите на Флоренция и само с един удар може да доведе всеки един враг до банкрут. Времето на Козимо де Медичи изтича и изглежда, че той не може да направи почти нищо.