Политическата сила на Козимо се топи с всяка изминала минута, но като един истински Медичи той прави всичко възможно финансовата мощ да потече в друга посока. През горещите летни дни тайно нарежда прехвърлянето на големи суми от банка „Медичи“ във Флоренция към клоновете в Рим и Венеция. „Тайната книга“ на банката от този период е вълнуващо четиво, като записите от 30 май 1433 година бележат върха. През този ден от двореца на Медичите тайно са изнесени 2 400 флорина в златни венециански дукати и са предадени на съхранение на бенедиктинските монаси в древния манастир „Сан Миниато ал Монте“, който е разположен на един хълм южно от Флоренция. Пак в същия ден 4 700 флорина във венециански златни дукати са прехвърлени при доминиканските монаси в „Сан Марко“. По същото време 15 000 флорина са прехвърлени от флорентинския във венецианския клон — и всичко само за един ден! На това отгоре Козимо нарежда на Лоренцо да прехвърли стоките, които Медичите държат във Флоренция, в римския клон, така че каквото и да се случи, инвестициите на Козимо да не могат лесно да бъдат присвоени от враговете му.
Козимо прави всичко възможно новата Сеньория да няма какво да заграби, ако заповяда конфискация на имуществото му. Папа Мартин V е наследен от Евгений IV, който запазва управлението на финансовите дела на Курията в ръцете на банка „Медичи“, и няма нищо изненадващо, че папският банкер има много приятели в Църквата. Нито едно управление няма да се осмели да нападне манастирите, където Козимо пренася своето злато, защото може да си навлече гнева на Църквата. Но всички тези предпазни мерки показват, че Козимо не мисли само за собствените си авоари, той прави всичко възможно да има подръка достатъчно пари извън републиката, в случай че някой от предприетите ходове срещу него завърши с нападение над флорентинския клон на банката. Банка „Медичи“ няма да банкрутира, каквото и да става, тя ще запази добро си име и доверието на своите клиенти. Правилата, които Джовани втълпява на Козимо, ще бъдат съблюдавани независимо от обстоятелствата. Но цялата тази предвидливост е само предпазна мярка, защото оцеляването на Козимо зависи много от ходовете, които ще предприеме в отговор на задаващите се събития. Тези събития изиграват централна роля за съдбата на рода Медичи и поради това си струва да ги проследим по-подробно.
5
Мигът на истината
В началото на септември 1433 година, както подобава, новият гонфалониер и членовете на Сеньорията се настаняват в двореца и изпращат официално съобщение до Козимо де Медичи в Муджело, в което изискват от него незабавно да се върне във Флоренция и да се яви пред съвета, защото „трябва да се вземат няколко важни решения.“ Козимо веднага поема към Флоренция, „въпреки че много от приятелите му се опитват да го разубедят“, както пише Макиавели в своята доста пристрастна „История на Флоренция“, чието описание на последвалите събития почива на разказите на очевидци, подправени с общоприети клюки. Според също толкова пристрастния дневник за тези събития, записани от самия Козимо малко по-късно, той пристига във Флоренция на 4 септември и веднага отива да се срещне с гонфалониера Бернардо Гуадани и членовете на Сеньорията в двореца. Главата на рода Медичи не си губи времето и заговаря за обезпокоителните слухове, стигнали до него в Муджело, а именно че Сеньорията възнамерява да вдигне революция във Флоренция, за да изземе имуществото му и да го унищожи. Самият Козимо описва нещата така: „Отрекоха, когато им казах какво съм чул, и ме обнадеждиха, че възнамеряват да оставят града в същото състояние, в което са го намерили, когато са били избрани.“ Ако все пак изпитва някакви колебания, трябва да ги изкаже на събранието на Сеньорията след три дни, на което е поканен да присъства.
Козимо си тръгва и се отправя към помещенията на банката, намиращи се на близката виа Порта Роса, където взема необходимите мерки братовчедът на Контесина Липачо де Барди, в когото има пълно доверие, да поеме управлението на цялата банка „Медичи“ и да се грижи за нея по време на последващите събития. След три дни, на сутринта на 7 септември, Козимо пристига в двореца на Сеньорията и с изненада установява, че членовете й вече заседават. Нагоре по стълбите го ескортира началникът на стражата и войниците му, които за ужас на Козимо минават край затворената врата, зад която заседава Сеньорията, и го повеждат към кулата. Побутват го по тъмните каменни стъпала на девет-десетметровата кула и го хвърлят в малката килия, известна на жителите на Флоренция като „alberghetto“ („малката странноприемница“).