Както пише Козимо: „Когато чу за това, целият град се вдигна.“ В най-добрия случай главата на рода преувеличава, тъй като всъщност Риналдо дели Албизи заповядва на сина си и на група от въоръжени последователи да заемат площада пред двореца и да демонстрират сила, за да разубедят всички евентуални протестиращи и да попречат на опитите да бъде спасен Козимо. Вътре в двореца картината е различна. Членовете на Сеньорията и стражата на двореца изпадат в паника, изплашени от чудовищността на извършеното от тях, а по думите на един свидетел „навсякъде се миткаха хора, някои тичаха нагоре по стълбите, други надолу, някои говореха, други викаха, всички бяха обзети от ярост, силна възбуда и страх.“ В крайна сметка Риналдо дели Албизи успява да възстанови някакво подобие на ред и убеждава гонфалониера и членовете на Сеньорията да произнесат присъда над Козимо. Затворникът е обвинен в „опит да се издигне над ранга на обикновен гражданин“ — привидно невинно обвинение, но всъщност е едно от сериозните, които могат да бъдат предявени на гражданин на Флорентинската република, тъй като наказанието за него е смърт. Като доказателство към обвинението срещу Козимо е посочен дворецът, който строи на виа Ларга, защото въпреки предпазните мерки, взети от собственика му по отношение на фасадата, зданието е описано като прекалено пищно, за да подслонява обикновен гражданин, и по-скоро прилича на дворец за един бъдещ тиранин. Посланието, криещо се зад обвинението, е ясно — Козимо де Медичи възнамерява да превземе града, той е предател и заслужава ориста на предателите.
Площадът пред Сеньорията (сега Палацо Векио)
Но в случая Сеньорията е прекалено изплашена, за да приведе в изпълнение смъртната присъда, искана от Риналдо, и вместо това осъжда Козимо на изгнание за пет години. По същото време Козимо се навежда от килията си и загрижено гледа към въоръжените мъже, които вдигат глъчка на площада под него. Не знае какво точно се случва, но се опасява от най-лошото! Въображението му е взело връх и той смята, че може изобщо да не го екзекутират, а да го хвърлят от върха на кулата — подобни неща са се случвали и преди.
Достоверни източници разказват, че когато тъмничарят отворил вратата на килията, за да прочете присъдата на затворника, Козимо „изгубил съзнание“. Този момент не се споменава в дневника, въпреки че Козимо описва как реагира на присъдата: „Брат ми Лоренцо, намиращ се в Муджело, веднага бе известен за решението, както и братовчед ми Аверардо, който бе пред стените на Пиза… Същия ден Лоренцо се върна във Флоренция и от Сеньорията го повикаха, но беше предупреден за какво го викат и веднага напусна, прибра се обратно в Ил Требио. Аверардо също избяга от Пиза, защото бяха заповядали да го затворят. Щяхме да се окажем в много тежко положение, ако бяха арестували и трима ни.“ Козимо продължава и споменава: „Известихме и Николо да Толентино, предводителя на народа, който бе мой добър приятел.“ По-късно ще разберем важността на това.
Козимо остава зад решетките, а Риналдо дели Албизи продължава да настоява за смъртна присъда или просто да уреди нещата по свой начин. През целия ужасяващ период, в продължение на два дни, Козимо не хапва, защото се страхува от отрова в храната. Явно страховете му са оправдани, защото сега знаем, че Риналдо тайно плаща на двамина от стражата при първа възможност да отровят Козимо.
На 9 септември Козимо е зашеметен от звука на камбаната на двореца, която зазвънява от камбанарията в кулата над главата му. Голямата камбана е известна като „vacca“ („кравата“), заради плътния звън, подобен на мучене, който се разнася от нея, щом я забият, за да призове гражданите на Флоренция на площада на Сеньорията в случай на опасност. Събирането на всички граждани, имащи право на глас, се нарича „парламенто“, италианската дума съвсем точно обхваща всички аспекти на преговарянето и парламента, тъй като на тези сборове гражданите обсъждат и гласуват по проблеми от жизненоважно за управлението на града значение, включително и промени в конституцията. Но този път въоръжените хора на Риналдо дели Албизи завардват всяка улица, водеща към широкия площад, и всички граждани, за които знаят, че са поддръжници на Медичите, или за които се смята, че има вероятност да подкрепят каузата на рода, са връщани. Козимо безпомощно гледа от малкия прозорец на килията си в кулата на двореца, очевидно рода Албизи иска да избегне всички рискове и както пише самият Медичи в дневника си, само двадесет и трима души са допуснати на площада, за да сформират „парламенто“.