Съгласно обичая членовете на Сеньорията се събират на издигната каменна тераса пред двореца, а гонфалониерът официално се обръща към събралия се „парламенто“ да гласува дали да бъде свикана балия, която да „реорганизира града в името на благото на народа.“ Валията е събрание от 200 граждани, който се избират всеки път, когато трябва да се вземе решение относно някакви промени в конституцията на града, или пък да се реши нещо важно в името на Флоренция. Двадесет и тримата подставени лица от „парламенто“ съответно извикват „Да! Да!“ и се решава свикването на балия. Кликата на Албизи започва да подготвя списъците, като прави всичко възможно, когато балията бъде събрана, да е пълна с техни хора.
Макиавели много ярко описва Козимо, останал в килията си и пазен от тъмничар на име Федериго Малаволти: „Той чува събирането на Съвета, подрънкването на оръжията на площада, както и честия звън на камбаната, която свиква балията, и изпитва силен страх за сигурността си, но още повече го плаши възможността личните му врагове да го умъртвят по някой необичаен начин. Почти не хапва нищо и за четири дни изяжда само малко хляб. Федериго вижда, че се безпокои, и му казва: «Козимо, страхуваш се да не те отровят, но със сигурност сам ускоряваш края си с глад. Заблуждаваш се, като мислиш, че мога да участвам в такова отвратително деяние. Не мисля, че животът ти е в опасност, тъй като имаш толкова много приятели както в двореца, така и извън него, но ако в крайна сметка го загубиш, бъди сигурен, че за тази цел ще използват някого другиго, а не мен, защото никога не бих обагрил ръцете си с нечия кръв, още по-малко с твоята, тъй като никога не си ми сторил зло. Успокой се, хапни и съхрани живота за приятелите и страната си. А за да няма от какво да се боиш, ще ям от храната заедно с теб.» Думите му донесли облекчение за Козимо, който със сълзи на очи прегърнал и целунал Федериго, благодарил от все сърце за внимателното и състрадателно поведение и обещал, че ако се отдаде възможност, ще му се отблагодари.“
След това Козимо бавно започва да си връща присъствието на духа, а когато му поднасят вечерята, Федериго води със себе си някого, който да му прави компания и да го развесели — Ил Фарнагачо (прякор, който в свободен превод означава „Лудия“). Козимо добре познава Ил Фарнагачо, а и прекрасно знае, че е приятел на гонфалониера Гуадани, така че, когато Федериго тактично излиза, главата на рода му подава лист хартия. Казва на Ил Фарнагачо веднага да отиде при управителя на болницата „Санта Мария Нуова“, който, веднага след като го получи, ще му даде 1 100 венециански дуката. Фарнагачо трябва да запази сто за себе си, а остатъкът колкото е възможно по-дискретно да предаде на гонфалониера Гуадани.
Междувременно под тях събранието на балията преминава доста бурно, защото въпреки настояването на Риналдо дели Албизи хората не са склонни да вземат решение, а мнозина от двестате специално избрани членове започват да се усъмняват в онова, което очакват от тях. Сред сипещите се от всички страни доводи балията започва да се дели на фракции, според Макиавели едни „настояват за смъртта на Козимо, други — да бъде изпратен в изгнание, трети мълчат или от състрадание към него, или от страх.“ В крайна сметка успяват да възстановят реда и балията гласува Козимо да бъде прогонен за десет години. Привидно Риналдо дели Албизи приема присъдата, но решава, че е време да поеме нещата в свои ръце.
Козимо все още е затворен в килията, но успява да научи за случващото се извън града — „добрият му приятел“ Пиколо да Толентино изпълнява предварително уговорени инструкции — веднага свиква своята рота въоръжени наемници и се отправя в бърз марш от Пиза по долината на река По към Ластра, която се намира само на около десет километра от стените на Флоренция. Тук спират с надеждата, че в града ще избухне бунт, и същевременно се страхуват, че ако влязат, може да ускорят убийството на Козимо. Новините за ареста на Козимо вече минават планините на Романя и достигат до крепостта на Медичите в Муджело, където селяните от околността се въоръжават и се сбират пред укрепената вила Ил Требио в подкрепа на Лоренцо, където той и семейството му се укриват. Но Лоренцо е посъветван да не тръгва към града, да не би нещо лошо да сполети Козимо, който е напуснат от хладнокръвието и изпада в отчаяна ярост, щом научава, че брат му е последвал съвета. Както той сам пише, „съветът бе даден от роднини и приятели, но при цялата му искреност не бе добър, защото, ако бе тръгнал веднага, щях да съм свободен, а онзи, който ми причини всичко, щеше да е мъртъв.“