Евентуалните избавители се колебаят, но Риналдо дели Албизи действа, като изпраща хората си да открият и затворят известен брой знайни поддръжници на Медичите, сред които е приятелят на Козимо, поетът-хуманист и нотариус Николо Тинучи, когото веднага подлагат на изтезания. След няколко ужасяващи часа на мъчения Тинучи се пречупва и е принуден да подпише самопризнание, в което казва, че Козимо е възнамерявал да предизвика революция във Флоренция с помощта на чуждестранни войски, след което е смятал да се провъзгласи за деспот. Най-после разполагат с неопровержимо доказателство за държавна измяна, а Риналдо дели Албизи знае, че при подобна простъпка и дума не може да става за изгнание, несъмнено Козимо го чака бесилото.
Новините за участта на Козимо напускат границите на Флорентинската република и предизвикват международен отговор. Дейността на Козимо като банкер е незаменима за няколко чуждестранни сили, които много бързо дават израз на чувствата си — първият, който отговаря, е владетелят на съседна Ферара, защото има основателни причини да е благодарен на Козимо заради големите заеми и е вбесен от удара нанесен по неговите потенциални разходи. По сто и десет километровия път към Флоренция е изпратен куриер, за да отнесе послание, съдържащо възможно най-силните думи, но както Риналдо дели Албизи, така и Козимо де Медичи добре знаят, че могат да го пренебрегнат, тъй като Ферара не е голям играч.
Венеция обаче е по-трудна пречка за Риналдо. Още през 1402 година във Венецианската република се открива клон на банка „Медичи“ и до този момент клонът играе много важна роля в далечната търговия на Серенисима, като търгува с вълна от Валенсия и работи с подправките и кехлибара, които венецианските търговци донасят от Изтока. „Тайната книга“ от 1427 година показва, че венецианският клон има оборот от колосалната сума от 50 568 флорина и печалба равна на 4 080 флорина, което е около 8 процента. Търговците, работещи с банка „Медичи“, са сред влиятелните родове на Венецианската република и възможно най-бързо е изпратена делегация с трима посланици, които имат заповед да осигурят незабавното освобождаване на Козимо де Медичи.
Подобен е и отговорът от Рим, защото папа Евгений IV е син на венециански търговец и е много добре запознат с ползотворната роля на Козимо в търговията на града. Но по-важното е, че Козимо е и папски банкер. Евгений IV изпраща съобщение във Флоренция и заповядва на местния папски представител Амброджо Траверсари, приятел на Козимо и преводач на няколко от редките му ръкописи, да се намеси в негова полза. Когато Траверсари настоява да узнае защо Козимо е затворен, го информират за признанието на Николо Тинучи, че Козимо планира да превземе града с помощта на чуждестранни войски. Траверсари нито за миг не вярва на „признанието“ на своя събрат хуманист и приятел. Тримата венециански посланици също не се впечатляват от неубедителното доказателство, защото всички вече много добре знаят как е изтръгнато.
Свикано е събрание на гонфалониера и Сеньорията, но по това време Гуадани с благодарност приема своите 1 000 дуката от Козимо и решава да се подсигури. Няколко души от Сеньорията приемат по-малки подкупи от същия източник. А Козимо отбелязва в дневника си: „Разполагаха с малко информация, защото иначе можеха да получат 10 000 и дори повече, за да ме избавят от смъртна опасност.“ Гонфалониерът Гуадани съобщава на Сеньорията, че е твърде болен, за да присъства на събранието, и делегира правото си на глас на друг член, също подкупен от Козимо.
Риналдо дели Албизи бързо разбира какво става, а и много добре знае какъв ефект върху града има чакащият при Ластра със своите наемници Николо да Толентино. Албизи трябва да действа бързо и решително, преди цялата подкрепа към него да се стопи, защото, ако Козимо се измъкне невредим, както се очертава, тогава родът Албизи ще се бори за живота си. На 28 септември се свиква ново събрание на Сеньорията, защото, прибягвайки до това последно средство, Риналдо знае, че въпреки подкупите на Козимо, Албизи все още държат здраво седем от деветте членове. Сеньорията отново взема решение Козимо да бъде прогонен за десет години в Падуа заедно с други водещи членове на рода Медичи — Аверардо за десет години в Неапол, а Лоренцо за пет във Венеция — като изгнанието е придружено и от много допълнителни условия. Нещо повече, фракцията на Медичите никога вече няма да има право на обществени постове в града. Само с един удар могъществото на Медичите във Флоренция е съсечено, а благодарният Риналдо дели Албизи уверява седмината верни му членове на Сеньорията, че като награда ще бъдат назначени на подходящи синекурни длъжности.