На 3 октомври Козимо де Медичи е изведен от килията и, придружен от въоръжена охрана, се изправя пред Сеньорията, където официално му прочитат присъдата. Мненията за реакцията на Козимо се различават. Макиавели, като верен поддръжник на Медичите, твърди, че Козимо посрещнал присъдата си с весело изражение. От друга страна, съвременният историк Кристофър Хърбърт, който няма скрити подбуди, има различно гледище по въпроса, почиващо на противоречащите си извори, и описва Козимо като „нещастен“, тъй като „сред многото му добродетели изглежда не се числяла и физическата смелост.“
Но дали зад всичко това не се крие още нещо? В отговора си пред Сеньорията Козимо заявява, че е готов да отиде в изгнание дори ако решат да го изпратят „да живее сред арабите или всеки друг народ, чужд на нашите порядки.“ И продължава: „Приемам нещастието, което ме сполетява по ваша заповед, като дар и полза за мен и собствеността ми.“ Това определено говори за унизително поведение, но от последната му молба към Сеньорията става ясно, че той моли за живота си: „Имайте грижата онези, които са вън на площада с оръжие в ръка и жадуват кръвта ми, да не ме докоснат.“ И добавя с известна злоба: „Болката ми не ще бъде голяма, но вие ще се покриете завинаги с безчестие.“ След като придумва Сеньорията, открито я предупреждава за последствията, ако „случайно“ бъде намушкан в бъркотията от някой от поддръжниците на Албизи, чакащи отвън, докато го превеждат през площада. Досетил се е какво му готви Риналдо дели Албизи, а и всички доказателства говорят, че предположението му е вярно.
Изреченото предупреждение явно изиграва своята роля, защото членовете разбират, че ако Козимо бъде убит, ще последват големи кръвопролития. Флоренция вече е разбунена, Николо да Толентино и неговите наемници са готови да влязат в града, а управляващата олигархия ще залее улиците със своите хора. Никой не може да каже как ще приключи всичко. Сеньорията дава заповед Козимо да остане в двореца до залез, докато тълпата се разпръсне. А после под прикритието на тъмнината и придружен от стражата на двореца тайно е преведен по улиците към северната порта на града, Порта Сан Карло, а оттам въоръжена охрана го отвежда на шестдесет и пет километра на североизток до границата на Флорентинската република. На 5 октомври 1433 година Козимо де Медичи е конвоиран през високопланинския проход под покрития със сняг връх Чимоне до границата, откъдето се отправя в изгнание.
Част II
Краят на мрака
6
Медичите в изгнание
В крайна сметка Козимо де Медичи преживява съдбовния миг. Има вероятност нещата да завършат трагично, но благодарение на смесицата от умела пресметливост и късмет той успява да спаси живота и търговията си. Но изглежда, че претърпява и провал, тъй като е победен от старите си врагове в олигархията и е прогонен от своя щаб във Флоренция. Само че това привидно поражение в крайна сметка се превръща в основна победа за Медичите.
Флоренция остава в ръцете на рода Албизи и техните поддръжници сред старите семейства в олигархията, но от този миг нататък който и да управлява града няма да може да разчита на парите на Медичите, за да избави хазната. Риналдо дели Албизи е принуден да я кара някак си, доколкото му позволяват възможностите, и да се опитва да контролира град, който все така е разцепен на фракции. Поддръжниците на Медичите продължават да заговорничат и Риналдо е принуден да застави управляващата Сеньория да предприеме все по-деспотични мерки, като определени поддръжници на Медичите системно са прогонвани за по десет години.
Козимо е в изгнание, но получава разрешение да напусне Падуа и да се присъедини към брат си Лоренцо във Венеция, откъдето внимателно следи събитията във Флоренция, но същевременно полага всички усилия да се дистанцира от всички действия, предприети в негово име. Венецианските власти му позволяват да се установи със семейството си в манастира „Сан Джорджо Маджоре“, намиращ се на малкия остров срещу входа на Гран Канапе и в който манастир някога папа Евгений IV е бил монах. Като признание за усилията на папата да го освободи, Козимо решава да построи нова библиотека за манастира, като поръчва проекта на своя любим архитект Микелоцо.