Доколко са верни на Козимо хората на изкуството, съдим по поведението им след неговото прогонване от Флоренция. Микелоцо и Донатело веднага спират строежа на двореца Медичи — Донатело заминава за Рим, за да изучава древните скулптури, които започват да вадят сред руините, а Микелоцо следва Козимо в изгнание. И двамата художници са флорентинци, нищо не им пречи да останат в града, където играят голяма роля в процъфтяващото хуманистично възраждане. По това време влиянието на възраждането едва започва да излиза извън границите и все още не е проникнало в изкуството и архитектурата. Когато последват Козимо в изгнание, се изолират не само от родния си град и приятелите си хуманисти, но и от кръга богати покровители сред олигархическите родове, осигуряващи им работа и признание сред народа им.
Шест месеца след прогонването на Козимо, през април 1434 година, обществената нагласа срещу рода Албизи се засилва до такава степен, че дори банкерските родове в средите на олигархията изчакват, за да видят накъде ще задуха вятърът. Козимо със задоволство научава, че не могат да убедят никого да сложи в градската хазна дори и „шамфъстък“. През лятото избухва война с Милано и флорентинската войска е победена от миланските наемници при честата ябълка на раздора — малкия град Имола. Въпреки всички опити на Албизи да подправят изборите, и на осемте места в Сеньорията са избрани поддръжници на Медичите, а симпатизант на рода дори е назначен за гонфалониер. Риналдо дели Албизи е готов на всичко да не позволи Сеньорията да поеме властта, но това е крайна мярка и подигравка с цялата флорентинска политическа система. По един неявен начин системата лесно се корумпира, но гражданите на Флоренция се гордеят с нея — със своята републиканска форма на управление, която дори при тази претенция за много ограничен демократичен процес издига града над деспотизма и политическата пошлост на неговите съседи. Според Макиавели дори някои от управляващите семействата смятат, че предложената от Риналдо дели Албизи мярка е „прекалено насилствена и има голяма вероятност да бъде съпроводена от голямо зло.“ Към Риналдо, за да уталожи страстите, се обръща наследникът на Николо да Узано — най-възрастния държавник в града, Папа Строци, невероятно богат и ерудиран мъж, надарен със способността да убеждава. Строци съветва да бъдат предпазливи и Риналдо с неохота се подчинява, но при едно условие — Сеньорията няма да прави опити да отмени присъдата за изгнание на Козимо де Медичи и няма да го кани да се върне. Сеньорията се съгласява и поема властта, но само след месец, когато Риналдо за кратко е извън Флоренция по работа, изпращат писмо до Венеция и питат дали Козимо желае да се завърне.
Няколко дни по-късно Риналдо се прибира в града и веднага е повикан да се яви в двореца на Сеньорията. Дели Албизи помни какво се е случило на Козимо де Медичи, когато се подчинява на подобна заповед, пренебрегва Сеньорията и поема към двореца Албизи, където веднага задейства явно предварително подготвен за подобен случай план. Заповядва на охраната си от 500 души да заеме стратегически места и да окупира църквата „Сан Пиер Скераджо“, на нейно място сега се намира Уфици, която гледа към площада на Сеньорията пред двореца. В същото време на вратаря на двореца са предложени толкова златни дукати, колкото може да побере шлемът му, за да остави портите незалостени — планът на Риналдо е да щурмува двореца, да свали Сеньорията и да окупира седалището на властта.
Но Сеньорията също е подготвена и изпраща стражата на двореца отвън, за да се разправи с хората на Риналдо. Дели Албизи знае, че стражите могат с лекота да бъдат отстранени, но ще предизвика сериозно кръвопролитие, и за известно време настъпва напрегнато изчакване, докато въоръжените мъже се гледат от двете страни на площада. Няколко рода от олигархията се разколебават дали да подкрепят Риналдо, когато узнават за възможността флорентинска кръв да бъде пролята от флорентинци. Папа Строци, обещал в подкрепа на Риналдо своята охрана от 500 души, се появява на среща с него на близкия площад „Сент Аполинер“ само с двамина от личната си охрана. Следва кратка размяна на реплики, след което Строци се оттегля, като се заклева, че няма да участва повече в бунта. Но Риналдо все още е уверен, че има достатъчно подкрепа, за да свали Сеньорията, която е обсадена в двореца.
И тогава Сеньорията изиграва своя коз. По това време папа Евгений IV е във Флоренция, отседнал в манастира „Санта Мария Новела“, намиращ се в западната част на града. Папата се скарва с императора на Свещената римска империя Сигизмунд, същевременно миланските войски влизат в Рим. Населението на града се вдига срещу понтифекса и застрашава живота му, при което Евгений IV е принуден преоблечен да бяга по улиците и в крайна сметка се добира до Флоренция, където властите подслоняват Христовия викарий и свитата му от верни кардинали в просторния манастир „Санта Мария Новела“. Сеньорията изпраща съобщение на Евгений IV с молба да бъде арбитър на спора, заплашващ да погълне града. Папата, който не желае да бяга от още един град, обхванат от безредици, с готовност се съгласява и изпраща кардинал Вителески — „най-близкия приятел на Риналдо“ — с покана за среща. Показателен за тази разностранна вярност, която придава определена сложност на ходовете, е и фактът, че Козимо също нарича кардинал Вителески „мой добър приятел“, а и самият папа попада в същата категория, въпреки че избира да потърси спасение при враговете на Медичите.