На кардинал Вителески му отнема известно време, за да убеди Риналдо, който в крайна сметка се съгласява да се срещне с Евгений IV. Но вече е късно следобед и към хората на Риналдо се присъединяват няколко групи, изпратени от другите олигархически родове. Дели Албизи препуска по улиците към „Санта Мария Новела“ начело на шумна и непрекъснато увеличаваща броя си войска. Според един свидетел силите му са толкова многобройни, че „последният от хората му не е напуснал площада, когато първият от тях достига манастира“ — разстояние повече от четиристотин метра. Риналдо влиза вътре, за да се срещне с папата, а все по-избухливите му войски остават отвън на площада. Нощта се спуска, идва време за вечеря и войниците започват да си подават виното.
Когато Риналдо отива на срещата, понтифексът е силно разтревожен заради размириците, които обхващат града, въпреки че според хрониките „нестихващите сълзи на папата имаха същия извор, както и тези на крокодила.“ Най-накрая Евгений IV успява да убеди Риналдо да сложи край на бунта, като му обещава, че Сеньорията няма да предприеме репресивни мерки срещу Дели Албизи и родовете от олигархията. Дава думата си като папа, че няма да има прогонвания в изгнание, конфискация на имущество и дори глоби.
Най-сетне в ранните часове Риналдо излиза, за да види, че по-голямата част от войските му се е разпръснала и се е прибрала по домовете си, за да нощува. На практика има твърде малко войници, които са толкова пияни, че Риналдо решава, че най-добре ще бъде да остане при папата, вместо да рискува да пътува по тъмните улици без истинска защита.
Бунтът все пак е потушен. Сеньорията изпраща пратеници в планините, за да призове отряд наемници, за които плащат флорентинците. Те влизат в града под прикритието на нощта. На следващия ден „кравата“ зазвънява и призовава всички граждани, имащи право на глас, на площада на Сеньорията, който е охраняван от наемниците. Членовете на Сеньорията излизат от двореца, придружени от винаги вдъхващата доверие фигура на кардинал Вителески. Събралите се граждани трябва да решат дали искат балия. Молбата е потвърдена от съкрушителния вик „Да!“ Избира се балия от 350 граждани, които веднага гласуват за официалното премахване на наказанието за изгнание на Медичите.
В мига, в който научава това, Козимо напуска Венеция, сподирен от благопожеланията на Венецианската република, открито изразени с ескорт от 300 венециански войници, които го отвеждат до границата. След два дни новините, че Козимо е преминал на флорентинска територия, са посрещнати с всенародна радост, а много скоро пътят му към Флоренция се превръща в триумфално шествие, като хората се тълпят от двете страни, за да го приветстват. Какво става? Нито Козимо, нито някой друг има ясна представа. Както често се случва при спонтанния изблик на народни чувства и тук събитията приемат свой, непредвиден от никого, собствен ход. Няма съмнения обаче, че се случва нещо жизненоважно, което Макиавели описва по следния начин: „Рядко гражданин, споходен от голяма победа, е посрещан от такова стълпотворение на хора, като онова, с което народът изрази привързаността си при завръщането на Козимо от изгнание.“
На 5 октомври Козимо достига до вилата си в Кареджи току пред стените на Флоренция, където спира със свитата си, за да похапнат. Но толкова много хора се стичат по улиците на града и с нетърпение очакват завръщането му, че Сеньорията изпраща съобщение до Кареджи, в което умолява Козимо да не влиза в града следобед, защото се боят от безредици. Не става ясно от какво естество биха били безредиците, от които се бои Сеньорията — може празненствата да бъдат превърнати в отмъстително разчистване на сметки от страна на тържествуващите поддръжници на Медичите или пък градът все още е разделен на лагери и Козимо е изложен на опасността да бъде убит, докато си проправя път през изпълнените с хора улици. Във всеки случай Козимо се съгласява със Сеньорията и отлага потеглянето си към града, докато се стъмни, когато тръгва придружен само от брат си Лоренцо и един висш градски служител. Козимо тихо е въведен през една странична порта в градските стени източно от Барджело и е преведен през улиците към двореца на Сеньорията, където го оставят да пренощува в една от стаите, заемана обикновено от член на осемте.