Първото нещо, което Козимо прави на следващата сутрин, е да засвидетелства уважението си към папата, за да му благодари за подкрепата, да затвърди приятелството и вероятно да покаже на обществото, че има високопоставени приятели. Но новините за пристигането на Козимо във Флоренция вече плъзват из града и докато стигне до дома си, двореца Барди, тълпите по улиците го приветстват „по такъв начин, че човек би си помислил, че е принц.“
Всъщност има няколко описания за връщането на Козимо от изгнание и те значително се различават основно в акцента. Макиавели, който е „за“ Медичите, набляга на голямата обществена радост, а други отбелязват, че „той се промъкна в града много тихо.“ Има вероятност всичко това да се е случило, но няма никакво съмнение, че Козимо се завръща, за да поеме властта над Флоренция.
Поражението се превръща в победа — малко вероятно е, ако Козимо не бе прогонен, да се появи възможност да бъде приветстван по такъв начин, и въпреки че никой не го казва с толкова много думи, изобщо не можем да се съмняваме, че е посрещнат като национален спасител. Сега открито го признават за владетел на Флоренция както гражданите, така и международните сили, които преди това неефективно са се опитвали да го спасят. Градът е в краката му, Флоренция изглежда е готова да приеме постоянен и известен на всички владетел, но предпазливостта кара Козимо да се колебае. Сега е моментът, в който решава да си припомни съвета на своя баща, даден на смъртното му легло — „избягвай да се набиваш на очи“, а и остава традицията на флорентинския републиканизъм, който е съпътстваща самозаблуда. Козимо предпочита старите методи, а увъртането подхожда както на неговия характер, така и на града му. Ще управлява, но няма да виждат, че управлява. Както винаги ще се занимава с търговските дела, но и нещо много повече от това!
Осъществява се обаче важна промяна — Козимо запазва съзнателно непретенциозното си поведение и насърчава политическата машина на града да извършва своите ходове. За никого обаче няма съмнение кой държи юздите на властта. Пратеничествата на чуждестранните владетели веднага се отправят към двореца му и се обръщат лично към него, гражданите, които търсят официално потвърждение, настояват за аудиенция при него и за тази цел дори се фиксира определен час от деня. Вероятно по същото време Козимо започва да получава и да приема покани от влиятелните граждани да стане кръстник на първородните им синове. Този начин за подсигуряване на вярност му подхожда — не е показен, но е обвързващ.
Властта на родовете от олигархията бързо е разбита от Сеньорията, разбира се, под натиска на Козимо. Въпреки обещанието на папата Риналдо и водещите представители на фракцията на Албизи са прогонени от града, което кара самия Риналдо да си размени остри думи с Евгений IV: „Виня себе си, защото си помислих, че ти, който бе прогонен от собствения си град, ще можеш да ме спасиш да не бъда прогонен от моя.“ Другите семейства също са сполетени от подобна тежка съдба, дори седемдесетгодишният Пала Строци, който прави толкова много, за да се осъществи завръщането на Медичите, е осъден на десет години изгнание, което на практика си е до живот. Интелектуалните интереси на Строци често го свързват с Козимо, с когото създават известно приятелство, но студенината в думите на Козимо, когато е помолен да се намеси в защита на Строци, говорят много. Сеньорията разбира това и прогонването на Строци не е отменено. Козимо си дава сметка, че богатството и влиянието на възрастния държавник неизбежно ще станат притегателна сила за омразата към управлението на Медичите, а сега не е време да се проявява търпимост към опозицията. След годините на беди и размирици Козимо желае да бъде установен период на стабилно управление, което да донесе мир и благоденствие на Флоренция. Заема се да приведе в действие плановете си, разбира се, и този път с характерната за него дискретност. Както отбелязва негов приятел хуманист, „когато искаше да постигне нещо, той се постараваше идеята да излезе от други, а не от него, за да избегне, доколкото е възможно всякаква завист.“