Флоренция остава център на новия интерес към класиците, въпреки временните препятствия поставени от Черната смърт в средата на четиринадесети век, а от този интерес се заражда хуманизмът, от който произлиза и съвременният термин „хуманитарни науки“. Ударението тук пада върху всеобхватността на интелектуалното познание, което, от една страна, граничи с теологията, а от друга, с естествената философия. Хуманизмът и хуманитарните науки наблягат по-скоро на разбирането на човешките, а не на духовните или теологични аспекти от познанието. Това са първите вълни на признаването на правото на съществуване на отделната личност като израз на основното човешко право.
Не бива да забравяме обаче, че в преобладаващата си част случилото се е един бавен и постепенен процес. Много от ценностите, характеризиращи средновековната мисъл, не са отхвърлени нито бързо, нито напълно, а новият хуманизъм се развива на фона на всепроникващия и неоспорван християнски контекст. Най-ранните произведения на изобразителното изкуство, литературата и архитектурата са религиозни, като в тях влизат картини с религиозни сцени, стихотворения с набожно съдържание, църкви и т. н. Всъщност онова, което се смята за новост на зараждащата се хуманистична концепция, често е само леко изместване в нюансите. Тази поява на изгряващия Ренесанс и на практика на пълното му процъфтяване е бавна и сложна промяна, а не внезапно преминаване в една напълно нова епоха. Онова, което само леко е загатнато при Петрарка през четиринадесети век, преминава през няколко дълги периода и се нуждае от повече от два века, за да бъде напълно осъществено.
Една от водещите фигури в хуманистичните кръгове на Флоренция от началото на петнадесети век е Николо Николи, който е един от по-възрастните приятели на младия Козимо де Медичи. Николи е с двадесет и пет години по-възрастен от Козимо и е син на новозабогатял търговец на вълна, натрупал богатството се по време на възстановяването на Флоренция след Черната смърт. Почти половината от населението на града е погубено от чумата, но възстановяването му е относително бързо и отчасти се дължи на това, че болестта засяга предимно бедните и неквалифицирани работници. Онези, разполагащи с някакви пари, а това включва по-широк спектър от хора във флорентинското общество, отколкото могат да се срещнат в други, не толкова богати и не толкова републикански устроени общества, просто бягат в провинцията.
Николо Николи е един от първите арбитри по въпросите на добрия вкус, които оформят Ренесанса, а отдадеността му на откриването на древни текстове и разпространяването на техните идеи се превръща в негова идея фикс. Малко след като се сприятелява с Козимо, двамата планират пътешествие до Светите земи, за да търсят изгубени древногръцки ръкописи, но бащата Джовани де Медичи не дава своето одобрение и Козимо набързо е изпратен да чиракува в сферата на семейното банково дело. Почти не съществува вероятност да се е противил дълго, тъй като се превръща в невероятно способен, но и извънредно предпазлив банкер, по което прилича на баща си. Но хуманитарното образование, което получава, и ранното му сприятеляване с Николо Николи също са в съзвучие с черта от характера му, защото непосредствено след смъртта на Джовани, Козимо започва да отдава голяма част от своята значителна енергия на хуманистичните си занимания. След оттеглянето си от търговските дела Джовани просто изпълнява своите граждански задължения като част от флорентинската традиция и започва да покровителства строежа на църкви. Заниманията на Козимо обаче осъществяват негова лична потребност и многото време, енергия и пари, които им отделя, донякъде говорят за това колко е трябвало да я потиска през първите четиридесет години от живота си.
За много флорентинци и специално за Джовани ди Бичи влиянието на Николи е спорно. Облеченият в древноримска тога и даващ израз на всички превземки на своята „чувствителност“ Николо представлява нелепа фигура и изглежда като привилегирована личност, която пилее наследството си. Николи обаче е енергичен и неотстъпчив, а в съюз със своя приятел, възрастния държавник Пала Строци, оказва съществено влияние върху Флорентинския университет, основан през 1321 година, но потънал в рутината на средновековната схоластика. През 1397 година Николи и Строци осъществяват отдавнашното желание на Петрарка в университета да се назначи преподавател по старогръцки и така дават възможност да се изучават откритите наскоро ръкописи на Платон. За тази цел наемат Мануил Хризолорас, пратеник на византийския император от Константинопол, установил се в Италия като преподавател по гръцки. Древногръцкият не се радва на широка популярност през Средновековието и дори Петрарка никога не овладява езика напълно, главно защото не успява да намери достатъчно способен учител.