По-късно Брачиолини се завръща завинаги във Флоренция, където заема водеща роля в кръга от хуманисти и става близък приятел на Козимо де Медичи. През 1427 година двамата дори отиват на почивка заедно в Остия, пристанището на Рим, където извършват разкопки сред руините, които по това време са пръснати и почти никой не им обръща внимание. За близкото му приятелство с Козимо съдим и от взаимоотношенията им по време на изгнанието на де Медичи, когато Брачиолини му изпраща поредица от писма, които изразяват подкрепата му, но в известна степен са и лицемерни, макар и изпълнени с философски съвети като: „Благодари се, че животът ти даде възможност да изпиташ тази славна добродетел.“ Интересно, но изглежда, сякаш Брачиолини приема, че Козимо няма да се завърне във Флоренция, и го успокоява: „Накъдето и да те отведе съдбата, приеми тази земя за своя родина“ — това мнение събужда подозренията, че такова е всеобщото усещане във Флоренция по онова време.
Брачиолини дава съвети на Козимо как да подреди своята разрастващата се библиотека от ръкописи. Съществува дори вероятност именно Брачиолини да е насочил Козимо да наеме Кириак от Анкона, известен търговец и антиквар. Кириак обхожда Близкия Изток и Северна Африка, като преписва ръкописи, открити сред руините от класическата епоха, и създава първите описания на много древни обекти (векове по-късно те се превръщат в основни извори за археолозите). Козимо изпраща Кириак на търговски експедиции до Константинопол, Светите земи и Египет, като същевременно му дава заповед да издирва ръкописи. Именно тази задача кара историка Едуард Гибън да напише своето прочуто, но до известна степен преувеличено описание за Козимо, когато той е на върха на славата си: „Богатствата му бяха отдадени в услуга на човечеството, кореспондираше си едновременно с Кайро и Лондон, а често товарът с подправки пътуваше в един и същи кораб с гръцките книги.“
Ако литературните произведения на Брачиолини могат да ни послужат за ключ към характера му, тогава бихме могли да предположим, че е бил скъп и забавен приятел на Козимо. Творбите му са едни от най-добрите през ранния хуманизъм: изискани, остроумни и оригинални, включващи пълната гама от вулгарни истории до дълбоки философски диалози. В един от диалозите, „За нещастието на принцовете“, Николи се появява като олицетворение на класическия вкус, а Козимо като светски, но възвишен банкер. Твърди се, че когато някой противоречи на Брачиолини, последният е в състояние да създаде едни от най-злотворните и хулителни филипики в онази епоха на спорове — писанията му често осмиват покварата на Църквата и лицемерието на свещениците, които стават бащи на незаконни деца (тема, по която самият Брачиолини несъмнено е специалист). По съвпадение и неговият характерен почерк, оформен по подобие на издържания начин на писане с ясно отделени думи, срещан в немските ръкописи от единадесети век, също оставя трайна следа през годините. След единадесети век писането се изражда в бързия и едва четим готически шрифт, предпочитан от отегчените кописти в средновековните манастири. Почеркът на Брачиолини също прави впечатление на първите италиански печатари през следващия век, когато е използван за модел на онова, което в наши дни е известно като римски тип и остава един от най-предпочитаните. На седемдесет и три години Брачиолини е дълбоко трогнат, когато го избират за канцлер на Флоренция, като най-вероятно в избора му има пръст неговият приятел Козимо. След шест години Брачиолини умира и Флоренция отдава почит на писателя, за чийто латински казват, че бил сладък като меда, и който предпочита да работи, седнал до красива жена „вместо до рогат бивол“, което представлява неговата фантазьорска представа за условията, преобладаващи в средновековните манастири.
Друга водеща фигура в кръга на хуманистите във Флоренция, с която Козимо е приятел, е роденият през 1433 година Марсилио Фичино — син на личния му лекар. Фичино е странен образ — има малка гърбица и куца, отдаден е на духовното, но от време на време дава израз на избухливия си характер. Първоначално изучава медицина, но същевременно учи гръцки и толкова дълбоко се впечатлява от Платон, че с времето започват да го считат за водещ специалист по въпросите, свързани с философа и неговите произведения. Козимо изпитва особено желание да чете Платон, но не може да намери задоволителни преводи. На практика осиновява Фичино и го настанява в една малка къща в имението си в Муджело, където Марсилио трябва да му преведе всичките диалози на Платон на латински. През лятото, когато де Медичи се оттегля заради жегата във Флоренция сред прохладата на планинския въздух на Муджело, Фичино е канен всяка вечер във вилата, където до късно през нощта четат и обсъждат Платон.