Във Флоренция Козимо де Медичи следи отблизо развоя на събитията и когато му съобщават за избухването на чумна епидемия във Ферара, решава, че е време да действа, и изпраща брат си Лоренцо със съобщение до папата. Предлага великият Вселенски събор да се премести сред по-здравословния климат на Флоренция, а за да улесни преместването в града, с готовност плаща 1 500 флорина на месец, за да подпомогне покриването на разходите на събора през цялото време, докато траят заседанията. Евгений IV много добре знае за мотивите на Козимо, криещи се зад това предложение, защото е ясно, че преместването на Вселенския събор във Флоренция ще донесе невероятен престиж на града, а същевременно ще предизвика огромен разцвет в търговията, от което значително ще се възползват местните търговци, да не говорим за банките, които имат представителства там. Папата няма избор, защото по всичко изглежда, че чумата ще се разрази с пълна сила, когато времето се затопли, така че съборът се отправя към Флоренция.
По този повод Козимо решава да се раздели с обичайната си предпазливост и прави всичко възможно да бъде избран за гонфалониер, така че лично, като предводител на града, да приветства делегациите на папата и императора. В деня, когато се очаква пристигането на делегациите, улиците на Флоренция са украсени със знамена, а по пътя на шествието са подредени облечени в ливреи херолди с фанфари и несметни тълпи, които изпълват балконите и прозорците, дори са се покатерили по покривите. Но когато най-после византийският император и безкрайната му свита влизат в града, ги посреща проливен дъжд, придружен от бурен вятър. Дъждът е толкова силен, че тълпата бързо се разпръсва, балконите се опразват, а зяпачите изчезват от покривите и оставят окаляната императорска процесия да върви под отворилите се небеса по пустите улици. Бързо ги извеждат от украсения със знамена път на шествието и по една странична уличка ги отвеждат към близкия дворец, където подслоняват измокрените, кални и объркани хора.
Въпреки неблагоприятното начало великият Вселенски събор започва своите заседания и флорентинският букинист от онова време Веспасиано отбелязва в своите ярки „Спомени“: „Когато времето е хубаво, папата и цялата Римска курия, императорът на гърците и всички епископи и прелати се събираха в «Санта Мария дел Фиоре», където бяха взети всички мерки, за да бъдат настанени светите отци на двете църкви.“ Сред огромния отекващ кораб на катедралата и под великолепното кубе на Брунелески започват първоначалните обсъждания. Църковните отци много бързо завързват спор върху проблеми от жизненоважно доктринално значение. Дали нафората, използвана по време на отслужването на литургията да бъде подквасена, както твърдят католиците, или неподквасена, както твърдят православните? Дали по време на последното си пътуване към рая или ада, душите първо трябва да минат през чистилището, както настояват католиците, или не — както твърдят православните? Но проблемът, който предизвиква най-много спорове и разделя всички, засяга Светата троица на „Баща, Син и Светия дух“ — дали както твърдят католиците Светият дух произлиза от Бащата и Сина, или само на Бащата, според православните?
Санта Мария дел Фиоре, куполът, на която е построен от Филипо Брунелески
Двата лагера започват да дебатират и страстите се нажежават, когато става дума за спорния проблем дали трябва, или не да се приеме формулата „и Сина“.
Но най-голямото въздействие на събора се усеща извън кулоарите и заседателната зала, по самите улици, където гражданите на Флоренция и особено хората на изкуството в града са изправени пред невиждан дотогава спектакъл. През деня, докато вървят по улиците, флорентинци се сблъскват с всякакъв вид брадати и екзотично облечени прелати, покрити с пищни копринени одежди. Очевидците се дивят на гръцките владици, облечени от главата до петите в черно, на увенчаните им с черни, прилични на кюнци калимавки, над които са спуснати черни воали на раменете им — покрити с пелерини в ярки цветове с бели и пурпурни вертикални райета. Според Веспасиано сред делегатите има „няколко арменци, якобити (представители на еретичната секта на монофизитите от Македония) и копти, изпратени от отец Йоан (легендарния християнски владетел на Изтока).“ Със сигурност има украинци и руснаци, придружавани от своите слуги татари, а сред свитата на други има маври, бербери и черни африканци. Очевидно поне една от делегациите има домашни любимци маймуни, а други водят пойни птици с екзотично оперение, трети пък — опитомени пантери — всички те по-късно се появяват в картините на флорентинските художници. Гостите оказват влияние дори върху флорентинската кухня, защото, когато забелязват, че византийският император предпочита яйцата му да бъдат приготвени по определен начин — сложени в нагорещен тиган и разбъркани с ароматни треви и подправки, а после сервирани в чинията му, Флоренция открива бърканите яйца.