В интерес на истината, по това време Константинопол е само бледа сянка на предишното си величие. По-голямата част от населението напуска града, защото се страхува от най-лошото, сред бягащите има много учени и философи, които достигат до Италия и започват да водят нов живот. След края на Вселенския събор владиката Васарион е убеден да остане в Италия, а папата го прави кардинал. Сега страната се превръща в убежище за гръцките учени, които превръщат всичко гръцко в мода. Много скоро децата на висшето общество започват да учат древногръцки и умението да водиш разговор на гръцки се счита за върха на интелектуалната мода. С времето някои от флорентинците започват да описват случващото се с думата „rinascimento“ („ренесанс“, или „възраждане“) на древното познание.
Думата „ренесанс“, такава каквато я разбираме, се появява за първи път в творбите на флорентинския художник и биограф Базари, въпреки че контекстът, в който я намираме, ни кара да мислим, че се използва вече от няколко години. Едва в началото на деветнадесети век думата ще достигне до Франция, а във Великобритания и Германия ще се разпространи в средата на века. Едва когато авторите започват да разбират какво се е случвало от чисто историческа гледна точка, едва тогава определят това като отделна епоха.
Възраждането през петнадесети век на познанието в Италия, и по-конкретно във Флоренция, получава допълнителен тласък от многото редки гръцки ръкописи, купени от избягалите от Константинопол учени. В манускриптите се говори за всичко, включително и на теми, непознати или забравени на Запад, като се почне от философията и се стигне до математиката, от алхимията до астрологията. Всички тези теми се възраждат — през настъпващата епоха рационалното и ирационалното, сетивното и несетивното процъфтяват. След дългото въздържание през Средновековието гладът за знание е всепоглъщащ.
Притокът на ръкописи дава възможност на Козимо де Медичи да прибави още бройки към голямата си библиотека, за която казват, че в своя зенит има повече от 10 000 манускрипта на старогръцки, латински и иврит. По изключение в тази област не върви по стъпките на баща си — Джовани ди Бичи притежава само три книги, всички те посветени на средновековната теология. А след като се оттегля, Козимо открива удоволствията да поръчва произведения на изкуството, защото от един богат гражданин на Флоренция се очаква именно по този начин да почете града си. Това се счита почти за обществено задължение. Козимо тръгва по стъпките на баща си, но с размах, неочакван от никого.
9
Възроденото изкуство: Яйцевидният купол и човешката статуя
Новият хуманизъм, появил се от преоткриването на древните познания и литература, на свой ред поражда Ренесанса, който започва като „възраждане“, но бързо придобива свой собствен облик. Има един съдбовен аспект, свързващ този дълъг и постепенен процес, който разцъфва напълно с напредването на петнадесети век. Този аспект е познанието — първите хуманисти го преоткриват, но ренесансовите хора на изкуството го допълват. Най-характерният и оригинален израз на Ренесанса е неговото изкуство, но от особено важно значение е, че самите хора на изкуството гледат на произведенията си като форма на образоване и поне тук преходът от хуманизма към Ренесанса изобщо не е плавен.
Ренесансовите художници изобразяват ликовете на едно човечество, видимо различно от нарисуваното на религиозните картини от техните средновековни предшественици. Това се постига, като се отърсват от стилистиката и формализма на миналото, въпреки че запазват голяма част от средновековния религиозен символизъм, който все повече и повече, смекчен от художника, придава на фигурите оттенък на психологически реализъм. Човекът се изобразява в цялата правдоподобност на една класическа статуя и обикновено се поставя на фона на разпознаваем пейзаж. Темите остават почти същите — светци, Богородица, библейски сцени и т. н. — но на тези свети ликове не се гледа като на абстрактни или метафизични образи, а като на хора, живели сред действителността на своя човешки живот. Изкуството се превръща във форма на познание за същността на човека, за разбиране на чисто човешките настроения. Това ново изкуство се опитва по един почти научен начин да образова човека за собствената му природа и, в интерес на истината, в много аспекти се стреми да бъде наука. Както по-късно ще видим, хората на изкуството от Късния ренесанс, като Леонардо да Винчи, дори се опитват да използват своето изкуство, за да изобразяват тайните на природата и на човешката натура, рисувайки невъзможните за изобразяване водни потоци, човешката анатомия, както и да измислят или сътворяват сложни машини. Важно е да не забравяме, че тази страна на изкуството като форма на познание е неразделна част от едно ново начинание. Още от самата зора на Ренесанса художниците виждат в себе си откриватели на нови истини за изкуството, за техниките, за човечеството и света.