Първите прояви на това ново движение в изкуството се осъществяват в Италия през петнадесети век, но почти само във Флоренция. Защо обаче всичко започва от тук, защо не в Неапол или Венеция, Милано или Рим? Всички тези градове са достатъчно богати, достатъчно рафинирани и притежават онези вливащи живот контакти с международната търговия и въпреки това у всеки един тях съществува онзи отслабващ фактор, спъващ нововъведенията, независимостта и възможността за перспектива, нужни, за да се провокира толкова основна промяна като Ренесанса. Неапол и Милано се намират под властта на аристокрацията, а Рим по това време е изостанал град, подвластен на приумиците на различните папи, Венеция пък е управлявана от неизменните патриции. Флоренция обаче гледа на себе си като на полудемократична република, въпреки че същите тези тайнствени демократични процеси са несигурни и подвластни на поквара, а може би точно тази политическа нестабилност изиграва толкова благоприятна роля за промените. Традицията на покровителство на изкуството от страна на гражданите има вековна история — от успелите търговци се очаква да допринесат за славата на Флоренция и на това се гледа почти като на патриотично задължение. Отчасти в резултат на това градът поддържа традицията на превъзходство в изкуството през поколенията, още през четиринадесети век Данте, Петрарка и Бокачо поддържат тесни връзки с Флоренция. А градът гледа на себе си като на средище на изкуството, което дава на света както прекрасни художници, така и други хора на изкуството, които се нуждаят от покровителство. Това се превръща в един самозадвижващ се процес, който насърчава съзидателната искра на съперничеството и първооткривателството, като същевременно заедно с този процес процъфтява интелектуалната традиция, чийто интерес към древните ръкописи поражда ранните идеи на хуманизма, водещи до една обмяна на идеи, където хората на изкуството и поетите се събират с новите философи-хуманисти и учени. Всички тези фактори, а не някоя конкретна причина, водят вероятно до уникалната роля на Флоренция за поставянето на основите на Ренесанса, а още по-забележителна роля за подсилването на движението изиграват Медичите. Обширното, но и изтънчено покровителство на Козимо има формираща роля. Флорентинският ренесанс със сигурност би се осъществил и без Медичите, а родът би бил просто едно от флорентинските семейства, допринесли за този първоначален разцвет, но техният отличителен и просветителски принос, тяхната особена насърчителна роля към мнозина от ренесансовите хора на изкуството оставя своя неизлечим белег. Това е съставна част от Флорентинския ренесанс, характерен за Медичите, и за добро или зло се поражда от ролята им на кръстници на няколко поколения както на града, така и на културния му живот.
Медичите са въвлечени в развитието на новото изкуство още от самата му зора. Поразително е съвпадението, че в резултат на първата роля на Джовани ди Бичи като покровител на изкуството се появява онова, което мнозина считат за първия голям ренесансов шедьовър — бронзовите врати на баптистерия „Сан Джовани“. Поръчката на това произведение е вдъхновено от събитие от скорошната история на Флоренция. През 1401 година в града избухва чумна епидемия, която изпълва всички със страх и ужас. За щастие чумата изчезва почти толкова бързо, колкото се и появява, но разбужда спомените за Черната смърт, която само половин век преди това оставя разрушителното си клеймо. В знак на благодарност към Бог, че е избавил Флоренция от още една черна смърт, властите решават да поставят великолепни нови бронзови врати на баптистерия от дванадесети век „Сан Джовани“. Той се намира на площада пред катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ и заема особено място в сърцата на флорентинците, защото баптистерия е мястото, където всяко новородено в града бива кръстено.