Различни майстори са приканени да участват в конкурси да представят проекти за дверите, свиква се и комисия, която да избере победителя. Джовани ди Бичи е в тази комисия, има вероятност това да е първият му обществен пост, който дава възможност на проницателния банкер на средна възраст за първи път да се сблъска със света на изкуството и покровителството. Решението, взето от комисията, предизвиква противоречия, защото спечелилият проект е представен от непознат, незаконороден двадесет и четири годишен златар, наречен Лоренцо Гиберти.
Изминават двадесет години, преди Гиберти да остане доволен от бронзовите двери, но за да го постигне, променя изкуството на леене на бронз, като въвежда два нови метода и ново приспособление. Това е почти толкова победа на технологията, колкото и произведение на изкуството. Дверите на Гиберти представляват поредица от библейски сцени, излети релефно, изобразяващи облечени в дрехи от класическата епоха фигури, имащи невероятна прилика с действителността и пресъздаващи драматични сцени на фона на забележителен архитектурен заден план, като внушителната древноримска арка или Ноевия ковчег във формата на пирамида. Фонът и диплите на дрехите на много от фигурите отразяват силния интерес на Гиберти към пренебрегваните дотогава древни руини, които сякаш едва сега биват забелязани за първи път, както и интересът му към преоткритите класически учения. Изображението на Ноевия ковчег като пирамида е вдъхновено от гръцкия теолог от трети век Ориген, чието описание е пренебрегвано през цялото Средновековие.
Вратите на баптистерия от Гиберти са посрещнати с голямо одобрение, а в наши дни се смятат за едно от формиращите произведения на ранното ренесансово изкуство. Успехът им е толкова голям, че Гиберти получава поръчка за другите двери на източната страна на баптистерия, за чието завършване му трябват тридесет години, и приключва с работата си през 1452 година, което не се дължи изцяло на стремежа му към съвършенство. През този период Гиберти приема и други поръчки, защото вратите на баптистерия го правят известен, и той става един от най-богатите хора на изкуството в града. Информацията в данъчния регистър от по-късните години показва, че притежава стопанство извън Флоренция, лозе и дори стадо овце. Автопортретът, който скромно поставя на източните врати, го изобразява като дружелюбен и оплешивяващ мъж. Толкова много време работи върху втория чифт врати, че ги поставят на мястото им една година след смъртта му. Легендата гласи, че години по-късно, когато младият Микеланджело вижда вратите, дотолкова се впечатлява от красотата им, че заявява: „Достойни са да бъдат райски двери.“
Но не всички хора на изкуството във Флоренция са толкова впечатлени. Човекът, когото Гиберти побеждава с малко през 1402 година, е толкова ядосан, че е отхвърлен, че отива да живее в Рим. Този човек е Филипо Брунелески, роден във Флоренция през 1377 година и прочут с трудния си характер — горд, докачлив, потаен и избухлив. Едно от любимите му занимания е да изпраща вулгарни и оскърбителни анонимни стихове на хората, за които смята, че са го обидили по някакъв начин.
Брунелески се чувства толкова унижен от победата на Гиберти в конкурса за вратите на баптистерия, че решава да изостави изящните изкуства, за да стане архитект, но си дава обещание, че няма да има по-добър от него. Отпътува за Рим, придружен от преждевременно развития шестнадесетгодишен скулптор Донатело, който се слави със също толкова избухлив характер. Заедно проучват и обсъждат руините на Древния Рим, като изравят статуи и изучават фронтони. Удивително е, че Брунелески никога не доверява на Донатело, че се учи, за да стане архитект, въпреки че по време на тези проучвания открива една от най-големите тайни в историята на архитектурата.
Сред малкото непокътнати класически сгради в Рим е и Пантеона със своя изумителен, широк 43 метра купол, построен за император Адриан в зенита на римското имперско величие. Тайната на съграждането му е изгубена през вековете и цели 1 300 години той е най-широкият купол, издиган някога. Брунелески е заинтригуван и някак си успява да се изкачи на покрива на Пантеона, където маха няколко от външните плочи на купола, като в резултат на това открива, че има и вътрешен купол. Вътрешният свод е изграден от каменни блокове, които чрез длаб и зъб се съединяват един с друг и на практика се крепят взаимно. Същевременно обаче връзките между външния и вътрешния купол също са направени така, че фактически да се поддържат.