Скулпторът не крие своята хомосексуалност и неговите покровители търпят поведението му. Със сигурност знаем, че Козимо играе роля на помирител в поне една любовна свада между Донатело и един от младите му помощници. Във Флоренция настроенията към хомосексуалността се оказват доста противоречиви. Страстният млад италианец се намира в трудно положение, защото момичетата се омъжват доста по-рано от мъжете, като девствеността им се цени изключително високо. В резултат на това всеки младеж с гореща кръв, който попречи на това, рискува да си навлече сериозни проблеми, да не кажем смъртна опасност от страна на обезчестеното семейство. Дефлорирането на девойка означава обезценяването на значителна семейна придобивка, да не говорим за обезчестяването на семейството и евентуалния младоженец.
Ето защо хомосексуалността сред младите мъже тайно се толерира, въпреки че указите, забраняващи това, се появяват сравнително често (1415, 1418, 1432 година) На практика хомосексуализмът рядко се преследва и дотолкова е широкоразпространено явление през четиринадесети век, че немската жаргонна дума за педераст е „флорентинец“. През 1432 година Флоренция губи войната срещу Лука и по-непримиримите представители сред флорентинската войска хвърлят вината за поражението върху голямото количество хомосексуалисти сред войниците. Властите са силно обезпокоени от факта и решават да направят нещо по въпроса — издават поредния указ, забраняващ всякакъв вид хомосексуално поведение, но този път решават да предприемат по-положителни мерки. Около Меркато Векио се отварят известен брой законни публични домове, а проститутките, работещи там, стават известни под името „меретричи“, т. е. „изгодните“, от тук произлиза и английската дума за „заслужен“. Съобразно обичая из цяла Италия всички меретричи трябва да носят отличителни ръкавици, обувки с високи токове и малки звънчета в косите си, инструктират ги и „да не влизат в «порядъчните» църкви“. Появата на меретричите тогава се радва на голяма известност във Флоренция, а и занапред ще бъде така — след 130 години на всеки триста души от населението се пада по една проститутка.
Нищо от това обаче не повлиява на Донатело, чийто шедьовър е един от най-открито хомосексуалните произведения на изкуството през епохата. Става дума за бронзовата скулптура в естествена големина „Давид“, създадена за Козимо, поставена на колона във вътрешния двор на двореца Медичи и превърнала се в едно от най-ценните произведения, поръчвани от Медичите. Съществуват мнения обаче, че фигурата първоначално не е създадена за тях, а е само закупена, тъй като не съществуват записи за нейното поръчване. Доказателствата срещу това твърдение се намират на лавровия венец, увенчал шапката върху главата на Давид, и по-големия лавров венец, обгръщащ основата на статуята. Светецът, на когото е посветена църквата на Медичите, и светецът-покровител на рода е свети Лоренцо, коренът от името на когото срещаме и в италианската дума за лавър „лауро“.
Статуята е безсрамен шедьовър на хомоеротичната сексуалност, а чувствената й голота само се подчертава от украсените и високи до под коляното кожени ботуши на младия Давид, от голямата му, широка „селска“ шапка и дългите къдрици, спускащи се по раменете му. Ботушът с отрязан нос, през който се виждат пръстите на крака, небрежно е отпуснат върху отрязаната, покрита с шлем глава на сразения великан Голиат, но по такъв начин, че прекалено голямото перо на шлема нежно го гали от вътрешната страна на бедрото. Специално потъмненият бронз допълнително подчертава меката гладкост на плътта и й придава чувственост, която ни дава да разберем, че това не е идеализирана ренесансова фигура или легендарен древен герой, когото гледаме със страхопочитание. Напротив, това е фигура, която мами окото, която едва ли не подлъгва зрителя да почувства сияйната й повърхност. Но мощта на красотата е такава, че се издига над крещящия хомоеротизъм, това е много повече от обект на желание, това е естетически шедьовър.
И това произведение на изкуството е свързано с важно научно откритие. Статуята е първата самостоятелна бронзова скулптура, направена след повече от хилядолетие, и като такава е преоткриване на отдавна изгубени знания, самото й отливане е голямо техническо постижение. В миналото статуите са правени за ниши в сградите или като част от архитектурната украса, а не като самостоятелни предмети. Самият факт, че скулптурата се вижда от всички страни, е още едно научно достижение. „Давид“ на Донатело е произведение с невероятна анатомична точност, което изисква повече от повърхностни знания по темата. Меката и закръглена плът на юношата смекчава линията на ребрата, а леко издаденият напред корем, извивката на бедрата и набръчканата кожа на показалеца, стиснал меча, говорят за око към психологическия детайл. В същото време обаче не можем да отречем, че това е статуя на точно определено човешко тяло, на конкретен индивид. Чувствеността на подпряната в бедрото ръка може да изглежда обидна за сексуалната праволинейност дори и в наши дни, но тя не е преувеличена. От анатомична и психологическа точка това е шедьовър — изкуство и наука в едно.