Нещо в характера на Пиероци допада много на Козимо и вероятно безгрешният помощник абат го убеждава да търси пълно опрощение за своите греховете. А когато става дума за лихварство, това може да се постигне само като раздаде всичко, натрупано по този начин, което със сигурност обяснява пълното разточителство на покровителството на Козимо. Но ако внимателно прегледаме „тайната книга“ виждаме, че дори огромната сума от 660 000 флорина, която знаем, че раздава, не е всичко, което спечелва. Изчислено е, че след смъртта на баща си Джовани ди Бичи Козимо наследява приблизително 100 000 флорина и въпреки благотворителността му след смъртта му остават повече от 200 000 флорина.
Не можем да отречем, че мотивите на Козимо за благотворителността не са изцяло духовни. Тя със сигурност подпомага политическите му цели, създава му репутация във Флоренция, както и разнася името на банка „Медичи“ из цяла Европа. Козимо финансира престрояването на колежа за флорентински студенти в Париж и подновява италианската църква „Санто Спирито“ в Йерусалим. Но си остава политически реалист, както разбираме от думите, записани от съвременника му Веспасиано: „Познавам методите на Флоренция и след петдесет години рода Медичи ще е изгнаник, но моите сгради ще останат.“ Козимо желае да се обезсмърти чрез работите, осъществени благодарение на неговото покровителство. Това донякъде обяснява защо избира да финансира проекти, които са видими за обществото, а когато става дума за по-лично и не толкова видимо покровителство, като картини например, предпочита да остави нещата на синовете си Пиеро и Джовани.
Козимо може да не вярва в дълготрайността на властта на Медичите, след като си отиде от този свят, но прави всичко, което е по силите му, семейството да контролира Флоренция, докато е жив, и всички евентуални политически съперници бързо се отстраняват. Много богатства са натрупани по време на „царуването“ на Козимо, а парите във Флоренция означават власт — в това градът се показва поне отчасти достоен за републиканските идеали и със сигурност е повече от всеки друг главен град в Италия или изобщо в Европа. Традиционно властта във Флоренция е в ръцете на търговската класа, а земевладелската аристокрация нарочно е отстранена от демократичните процеси, вместо това може да се наслаждава на титлите си, макар че някои успяват да заобиколят забраната, като стават членове на търговски еснаф.
Щом Козимо забележи, че някое семейство натрупва достатъчно богатство, за да се превърне в евентуален център на опозицията, не се поколебава да отправи прикрито предупреждение. Въпреки тайния характер съветът е съвсем недвусмислен: главата на семейството трябва да разпредели капиталите си, като закупи земи в провинцията, и получава благородническа титла. Ако не го направи, очаква го разорителна данъчна оценка от инспекторите, които са предани на партията на Медичите.
Властта на Козимо се простира над всичко, както отбелязва един чуждестранен пратеник в града: „Козимо върши всичко… Без него нищо не може да бъде направено.“ Но властта му е неуловима, той не е управлението, а само властта зад него, а на подобна мощ е трудно да се противопоставиш или да я премахнеш. По думите на известния ренесансов историк от двадесети век Дж. Р. Хейл „предвид градския размер на по-голямата част от италианското държавническо изкуство, не без основание можем да сравним Козимо с «боса» в чикагската или даласката задкулисна политика, или с «падре» в зоната на влияние на мафията“. Сравнението е безпристрастно, тъй като известен брой кървави дела са извършени в името на Козимо из малките улички през нощта, разбира се не непременно по негова пряка заповед. Въпреки това обаче, когато се разчита на широка обществена подкрепа, трудно можем да класифицираме управлението му като тирания. Очевидно е, че хората на Флоренция имат нужда от своя кръстник, и естествено разбират, че дори и да не го искат, алтернативите са далеч по-лоши.
Това е в сила за вътрешната политика на Флоренция, но външната е съвсем различно нещо. Тук Козимо е до голяма степен видимата движеща сила и желае всички извън Флоренция да го знаят. Не съществуват никакви съмнения, че е много далновиден държавник, който постоянно работи за добруването на Флоренция и нейните граждани, управлявани и управляващи. Козимо има виждания, които далеч надхвърлят нивото на местната политика, и това до голяма степен се дължи на положението му като банкер. Ако банка „Медичи“ иска да процъфтява или дори да оцелее, трябва отблизо да следи политическата сцена, а за това международната му мрежа от клонове и представители му служи добре, като му предоставя непрекъснат поток от информация. До петдесетте години на петнадесети век банка „Медичи“ има клонове из почти цяла Западна Европа от Лондон до Неапол, от Кьолн до Анкона. Единствените страни, оставащи в по-голямата си част извън обсега на Медичите, са Испания — която ревностно монополизира търговията с Новия свят — Австрия и Южна Германия — сфера на влияние на великото немско банкерско семейство Фугер от Аугсбург — и Балтика — монополизирана от Ханзенската лига.