Резултатът е печален и макар че сам по себе си не е пагубен, можем да гледаме на него като на първия значителен упадък в делата на банката, създадена от Козимо. Става ясно, че в лондонския клон има малка вероятност дълговете на крал Едуард IV да бъдат изплатени. Открития, подобни на това в Лондон, а после и в Брюж, дават да се разбере, че почти няма вероятност Медичите да продължат да трупат богатства в Северна Европа.
Положението във Флоренция е по-належащо и опасно, поне от политическа гледна точка, защото, когато Пиеро протестира няколко дълга в местния клон на банка „Медичи“, мнозина от надхвърлилите кредита си търговци са изправени пред банкрут. Търговската класа започва да се настройва срещу Медичите, а водачът на тази разрастваща се фракция е Лука Пити, глава на древния банкерски род, чиито търговски дела преживяват нов разцвет през последните четири десетилетия.
Пити става известен с показното пилеене на пари, което често прави с цел да се самоизтъкне. Голяма част от екстравагантните атракции по време на посрещането във Флоренция на папа Пий II са негово дело, а Козимо с неохота се съгласява да направи тези ненужни според него разходи. Пити иска да се покаже като една от главните движещи сили в града и да получи международно признание. В продължение на няколко години строи голям дворец на хълм на южния бряг на река Арно, който се извисява над онази част от Флоренция, известна като Олтрарно („отвън Арно“). Козимо е склонен да остави Пити да живее с мисълта, че е на път да се превърне в основния политически фактор в града. Отчасти заради последвалото нежелание на Козимо да се занимава с тревожни и дълготрайни проблеми, отчасти заради тайното нарастване на истинското могъщество на рода Пити, но Лука Пити безспорно се очертава като много явна и ярка сила, с която трябва да се съобразяват.
Общественото мнение във Флоренция започва да се раздвоява между Партията от хълма (фракцията Пити с център двореца на рода) и Партията от равнината (фракцията Медичи, съсредоточена около по-скромния дворец в равнината на север от центъра на града). Ачиайоли и Нерони малко по-тайно заемат страната на Партията от хълма. Към тях се присъединява и идеалистът, син на знатно и старо флорентинско семейство, Николо Содерини, който е изключително надарен оратор. Содерини става говорител на Партията от хълма и търси обществена подкрепа за каузата, като настоява за премахването на корумпираната избирателна система, с която Медичите запазват властта си. Пламенният Пити решава, че е дошло времето, и на четири очи призовава за незабавни действия срещу Медичите, като твърди че с обществената подкрепа и опората от страна на търговците управлението на Медичите лесно ще бъде свалено с въоръжен бунт. Пиеро може да бъде пленен и убит, всички други главни представители на рода изпратени в изгнание, а градът завинаги прочистен от семейството. Пити много добре съзнава, че партията на Медичите може да получи подкрепа от Сфорца в Милано, но вече е подсигурил за Партията от хълма в случай на въоръжен конфликт помощта на Венеция, Ферара и на новия папа Павел II, също венецианец.
Содерини обаче се противопоставя и успява да убеди другите заговорници да не използват въоръжена сила. Идеализмът му спечелва още една победа и много скоро призивът за „свобода и равенство“ на Содерини е подет от населението. В резултат от нарастващото обществено напрежение системата за избор на Сеньорията, чиито членове се предлагат от еснафите и която лесно се контролира от Медичите, е заменена от по-демократичния избор чрез жребий, който е използван в миналото, и Содерини става гонфалониер с всеобща подкрепа.
Търговците обаче бързо разбират накъде духа вятърът, населението настоява за радикални промени в начина на управление на града, а никой не може да каже как ще завърши всичко. По ирония на съдбата политическото разложение в управлението от страна на управляващите фракции води до стабилност и сега търговците виждат как властта се изплъзва от ръцете им. Народното управление води до безредици, търговията страда и градът може да бъде съсипан. На всяка крачка Содерини се сблъсква с опозиция, когато представя идеалистичните си предложения пред градските съвети, останали в стари и не толкова подкрепяни от народа ръце. По време на управлението си гонфалониерът и радващата се на народна популярност Сеньория не постигат нищо, общественото мнение се обръща срещу тях и когато мандатът им изтича, някой поставя бележка на портите на двореца на Сеньорията, на която пише: „Деветте магарета си тръгнаха.“
Содерини е възмутен, когато потокът от всенародни демократични реформи не помита Пиеро де Медичи, а и от друга страна, сега търговците подкрепят старата система и той сякаш е по-могъщ от всякога. Содерини решава да заложи на Пити и съучастниците му в заговора Ачиайоли и Нерони. Времето за идеализъм отминава и трябва да се предприемат по-крайни мерки. Заговорниците изпращат тайно послание до Ферара и Венеция, за да координират усилията си, но много скоро събитията приемат неочакван обрат.