През март 1466 година до Флоренция достига новината, че великият бивш кондотиер и приятел на Козимо де Медичи Франческо Сфорца е починал. Като херцог на Милано го наследява двадесет и две годишният му син Галеацо Мария Сфорца. Галеацо има доста чудат характер и вече се говори, че проявява признаци на опасно душевно разстройство. Плъзват отвратителни истории за изнасилени съпруги на благородници из тържествените зали на двореца му, говорят, че в тъмниците под палата лично херцогът ръководи изтезанията на враговете си и понякога със собствените си ръце изтръгва крайниците им.
Пиеро де Медичи осъзнава колко е опасно положението, в което се намира, и се решава на дипломатически риск. През април изпраща седемнадесетгодишния си син Лоренцо на посещение в Неапол с надеждата, че ще спечели Феранте за каузата на Медичите. След няколко седмици Лоренцо се завръща, пленил Феранте с юношеския си интелект и самоувереност и станал добър приятел с монарха.
Но тогава сред летните августовски жеги Пиеро е повален от силен пристъп на подагра. Практически е парализиран и е пренесен на лектика, за да се възстанови сред прохладата на вилата му в Кареджи на няколко километра северно от Флоренция. Заговорниците предприемат необходимите стъпки. Пиеро е изваден от строя и в Кареджи, когато до него достига новината, че херцогът на Ферара изпраща армия, която да прекоси планините и да нахлуе на флорентинска територия, за да плени Пиеро и сина му Лоренцо и да ги убие. Положението става още по-опасно, когато разбира, че венецианците също подготвят армия под предводителството на най-добрия си кондотиер Бартоломео Колеони, чиято фамилия означава „лъвско сърце“. Колеони заема мястото на покойния Франческо Сфорца и се смята за най-способният пълководец в Италия.
Пиеро действа мигновено въпреки силните болки и заповядва веднага да бъде отнесен обратно във Флоренция. Лоренцо язди начело и когато приближават града, някакви селяни му казват, че въоръжени мъже им готвят засада пред градските порти. Лоренцо препуска обратно при баща си и го предупреждава за опасността. Двамата решават да заобиколят и да влязат през друга от градските врати. След като пристигат в двореца Медичи, Пиеро се заема да събере поддръжниците на каузата на рода. Неочаквано до тях достигат новините, че Галеацо Сфорца е изпратил кавалерия от 1 500 души от Милано, които да влязат в бой със силите на херцога на Ферара.
Внезапното връщане на Пиеро в двореца Медичи заварва заговорниците неподготвени. Ачиайоли, Содерини и Нерони препускат, за да съберат хората си, и оставят Пити в незавършения му дворец. Часовете минават и страхът на Пити, че е изоставен, нараства все повече и повече, докато в крайна сметка не изгубва самообладание. Яхва коня и препуска с всички сили по Понте Векио над Арно, през града към двореца Медичи, където иска незабавна аудиенция с Пиеро. Разказите за срещата се различават: според един Пити пламенно моли Пиеро за пощада, като се заклева, че от този миг нататък „ще го подкрепя до смъртта си“. Не е ясно дали по това време Пиеро знае колко дълбоко е замесен в заговора за убийството му Пити, но във всеки случай великодушно му прощава. Друг от хронистите стига дотам да твърди, че Пиеро дори приема предложението на Пити да ожени сина си Лоренцо за една от дъщерите му, за да поправят разделението, обзело града.
Пиеро успява да събере въоръжената си стража и изпраща съобщение на Галеацо Сфорца да препусне възможно най-бързо с кавалерията си към Флоренция. Същевременно и Содерини изпраща куриер до армията на херцога на Ферара да тръгне към града, а после се отправя към двореца на Сеньорията, за да принуди членовете на съвета да арестуват Пиеро. Градът е обзет от смут и паника, които обаче не водят до всенародното въстание, на което се надява Пити. Никой не е изпратен да арестува Пиеро, а въоръжените групи на заговорниците губят кураж и се разпръскват из страничните улички. Армията на херцога на Ферара научава за това и разбира, че е подведена за положението във Флоренция. Населението няма да се вдигне и да ги приветства като освободители, както им е обещал Содерини, така че ферарци решават да се върнат. Когато новините достигат Венеция, войската на Колеони дори не е напуснала Венеция.