Заговорът се проваля и Пиеро заповядва на политическата машина на Медичите да вземе необходимите мерки, за да възстанови спокойствието в града. Избрана е Сеньорията, поддържаща каузата на Медичите, гласът на голямата камбана се понася над Флоренция и всички имащи право да гласуват се отправят към площада. Тук вече са се събрали 3 000 войници — обединените сили на градската стража и въоръжените поддръжници на Медичите, начело с младия, облечен в доспехи Лоренцо, който препуска между тях. Събралите си граждани са силно изплашени от слуховете за гражданска война и нахлуването на чужди войски и приемат свикването на балия, която много бързо се съгласява да възстанови стария начин за назначаване на членовете на Сеньорията от еснафите вместо по-демократичния избор чрез жребий, който довежда до избора на Содерини за гонфалониер. Всякакви демократични реформи се отлагат за период от двадесет години, докато Флоренция не се стабилизира напълно. Всички много добре разбират случилото се — властта на Медичите е възстановена и получава народно одобрение вероятно за десетилетия напред. Флорентинци са принудени да го приемат, независимо от това дали искат, или не, а доколкото можем да преценим, съгласието им не е чак толкова неохотно, тъй като това е цената, нужна за стабилитета.
Главните заговорници Ачиайоли, Нерони и Содерини са осъдени на смърт, но Пиеро се намесва и присъдите са заменени с изгнание. Намерението му е да заздрави връзките в разединения град, но изпращането на заговорниците в изгнание се оказва скъпо струваща грешка. Содерини и Нерони заминават направо за Венеция, чиито управници все повече се страхуват от съюза между Флоренция и Милано. Дожът на Венеция и съветът му са убедени, че се налага да действат срещу Флоренция и през май 1467 година Колеони е изпратен да нападне града. Всяващият страх Колеони е на шестдесет и седем години и това си проличава. Учил се е от самия Сфорца и сега командва огромна армия от 8 000 конници и 6 000 пехотинци.
Както винаги, когато научава новините, Пиеро действа незабавно и изпраща съобщение до Феранте в Неапол и Галеацо в Милано, като ги призовава да изпратят колкото е възможно повече подкрепа. Същевременно назначава генерал Федериго да Монтефелтро за командващ войските на Флоренция — четиридесет и пет годишният Монтефелтро е владетел на малкия град-държава Урбино в южните подстъпи към Романя и се слави като достоен съперник на Колеони във военното поприще. Той също се е учил от Сфорца и дори се жени за дъщеря му Батиста.
Двете армии започват да маневрират по хълмовете и долините на Романя, като предпазливо изчакват другият да направи погрешен ход. Всъщност Монтефелтро избягва бойни действия и изчаква пристигането на подкрепленията от Милано и Неапол. Постига целта си и много скоро към него се присъединяват неаполитанските сили под предводителството на херцога на Калабрия и голямо подкрепление от Милано, водено от самия Галеацо.
Монтефелтро бързо преминава в настъпление и принуждава Колеони и войската му да заемат неизгодни позиции, но преди да нанесе удара, Галеацо неочаквано решава да остави врага да избяга. Когато Сеньорията във Флоренция изпраща съобщение, в което настоява да им бъде обяснено случилото се, Монтефелтро възразява, че по силата на каприза Галеацо решава, че един Сфорца не може да получава заповеди от бивш офицер, подчинен на баща му. Сеньорията дипломатично приканва Галеацо във Флоренция, за да разкаже лично за положението на бойното поле и да даде съвет как да действат флорентинските войски. Монтефелтро вече не е възпрепятстван от младия, но ненадежден херцог на Милано и успява да притисне венецианската армия, която се оттегля към Имола. Колеони най-после е принуден да се бие и приема сражението. Силите на Монтефелтро бързо вземат надмощие, но слънцето залязва и двете войски са принудени да се бият на светлината от огньовете. В настъпилото объркване Колеони заповядва на хората си да отстъпят. Монтефелтро обявява, че флорентинската войска е победила, но всъщност изходът от битката не е ясен, тъй като Колеони се връща във Венеция, а по-голямата част от армията му е незасегната. Венецианците обаче не желаят да водят дълга война и след година между двата града е подписан мирен договор, с който Пиеро успява да изгради отново стария съюз. Мирът е възстановен, както във Флоренция, така и във външнополитическо отношение и той окончателно се превръща във владетел на града.
Пиеро е отговорен и за търговския удар, носещ непрекъсната печалба за банка „Медичи“, като по този начин прикрива постепенното западане на банковата й дейност из цяла Европа. Няколко години по-рано баща му Козимо замесва банка „Медичи“ в търговията със стипца, която се намира под монопола на Папството. Стипцата представлява минерални соли от вулканични наноси, използвани за фиксиране на ярките багри на платовете, и е от жизненоважно значение за текстилната промишленост във Флоренция, както и за Холандия, Белгия и Лондон. Години наред европейските доставки от висококачествена стипца идват от мините в Мала Азия, близо до Смирна, в наши дни Измир, които се намират под контрола на генуезците, докато през 1455 година не попадат в ръцете на османските турци. Търговията със стипца обаче продължава и според един хронист турският султан „печели годишно от християните повече от 300 000 в злато.“ Това значи, че европейците практически финансират войната, която турците водят на Балканите и по източното Средиземноморие. За щастие тази пагубна аномалия спира през 1462 година, когато откриват „седемте хълма със стипца“ при Толфа — част от Папската държава, намираща се само на няколко километра от западния бряг на Италия при Чивитавекия.