Папските власти веднага завладяват ценния източник на полезни изкопаеми и установяват монопол, като обявяват, че от този миг нататък всеки, внасящ стипца от турците, е отлъчен от църквата. Всъщност папата има толкова силно желание да запази този безценен източник на приходи, че отива и по-далеч — във всички индулгенции, продавани за опрощение на греховете, изрично е упоменато, че те са лишени от сила за всеки, който дори използва внесена турска стипца. Това обаче предизвиква доктринален проблем, тъй като монополната търговия, подобно на лихварството, е абсолютно забранена от Църквата. За щастие вещите теолози при папския двор бързо успяват да намерят дупка в закона. Мините за добив на стипца лишават неверниците турци от доход, т. е. на практика се използват в името на християнската кауза, което напълно оправдава очевидно незаконните средства, и конкретно в този случай монополната търговия не е грях.
Като папски финансист банка „Медичи“ се намира в изгодно положение, за да се включи в търговията със стипца, а и разполага със създадена мрежа от борси под формата на разпръснатите из цяла Европа клонове. Така до 1464 година банка „Медичи“ държи почти половината от стипцата, вадена при Толфа, което е значително начинание, тъй като ни е известно, че през 1471 година годишно се вадят около 70 000 кантара стипца („кантар“ е древна мярка за тежина, разпространена из цялото Средиземноморие, и е равна на около 54,4 кг.), количество, което приблизително се равнява на 3 444 тона.
Козимо е прекалено болен, за да ръководи това търговско начинание, чието начало е поставено в годината на неговата смърт. Вместо него тъстът на Пиеро Джовани Торнабуони се заема с управлението му. След кончината на Козимо Торнабуони започва да се оплаква на Пиеро, че пазарът на стипца не носи почти никаква печалба. Цялостният монопол се ръководи толкова неумело от папските служители, че пазарът често се пренасища, което води до срив на цените, още преди по-скъпо закупената стипца да достигне предназначението си. Торнабуони съветва Пиеро да се откажат от търговията или да си извоюват изключителни права от папските власти, което налага монопол от страна на Медичите и фиксира продажната цена на подходящо ниво. Но в резултат на войната от 1465 година между Флоренция и Венеция папа Павел II изтегля папските авоари от банка „Медичи“ и ги прехвърля в банката на един от своите роднини.
Този ход поставя банка „Медичи“ в затруднение — оставането в търговията със стипца по времето на Павел II ще бъде трудно, да не говорим за опит за осигуряване на монопол. За пореден път Пиеро залага на своя син и през март 1466 година изпраща седемнадесетгодишния Лоренцо в Рим, като разчита не само на младежката му способност да очарова, но и което е по-изненадващо, на търговската му преценка. Лоренцо пристига в Рим, а Пиеро му пише от Флоренция, че трябва „да уреди този проблем и други неща, както намери за добре.“ Синът вече е получил инструкции от баща си за онова, което трябва да изрече — само банка „Медичи“ може да си позволи да оборудва галери, които да пренасят стипцата по дългото плаване до Лондон и Холандия. Опасностите в лицето на пирати и корабокрушения означават, че всеки по-дребен представител рано или късно ще е разорен, а банка „Медичи“ може да си позволи да покрие подобни загуби. Съчетанието от светските умения на Лоренцо и убедителните аргументи на Пиеро успяват и на 1 април 1466 година банка „Медичи“ получава монопол върху стипцата. На следващия ден Торнабуони пише на Пиеро и с удоволствие го уведомява, че банката може вече да наложи двойно по-висока цена от предишната за стипцата на лондонските и брюжките пазари. Банка „Медичи“ си осигурява огромен доход за години напред.