Изглежда обаче, че Лоренцо няма кой знае какъв избор, Пиеро има план и с избора на римлянка за съпруга на своя син и наследник сякаш е твърдо решен да си навлече непопулярност сред флорентинците. Рим се счита за много провинциален, а жителите на Флоренция гледат на себе си като на нови римляни, като наследници на Древния Рим, така че сродяването с римско семейство намеква, че нито един флорентински род не е достатъчно знатен. Не може да се отрече обаче, че семейство Орсини са стар и изтъкнат римски род — седалището на рода е най-великолепният замък в централна Италия, разположен на брега на езерото Брачиано, на около тридесет и два километра северозападно от Рим. Родът притежава и големи имения в покрайнините на Неапол. Но най-важното от всичко е, че поддържат собствена порядъчно голяма частна армия. Пиеро си извлича поука от скорошния бунт, предвождан от Лука Пити, и е твърдо решен отсега нататък, ако войските на Медичите имат нужда от подкрепа, да не разчитат на помощта на други. Вече са сила, с която всеки трябва да се съобразява.
Това не е всичко, защото почти със сигурност Пиеро изпълнява таен план на Медичите, наследен от Козимо. Чрез брака с Орсини Медичите за първи път се сродяват с хора над тяхното обществено положение и с едно от най-знатните италиански аристократични семейства. Медичите може да са папски банкери, но Орсини имат власт в самата Църква — представители на рода често стават кардинали, а един от тях е бил дори папа. Пиеро несъмнено гледа в бъдещето, когато жени Лоренцо за Клариче Орсини.
Както може да се очаква, Флоренция не гледа с добро око на римската невеста, избрана за Лоренцо, и Пиеро решава да даде празненство за гражданите на града в чест на сватбата на своя син, за да преодолее негативизма.
Бюст на Лукреция Донати, дело на Верокио
Поне така изглежда, но тогава Пиеро е толкова болен, че вместо него самият Лоренцо се заема с организацията. Едва сега той се разкрива в истинската си светлина, защото резултатът е наистина зрелищен турнир, който се провежда на традиционната арена на площад Санта Кроче през март 1469 година.
Нека си представим огромния настлан с плочи площад, покрит с пясък, за да не се хлъзгат конските копита. От едната страна на площада е издигната трибуна, драпирана с ярки сенници, под които са насядали знатните флорентински семейства. Колоритната тълпа е скупчена под сградите на другите три страни на площада, хората надничат през прозорците и от балконите, украсени с щандарти, трети са накацали по покривите под ясното синьо небе. Облечените в ливреи херолди надуват тръбите, когато осемнадесетте рицари излизат на коне на арената, водени от пажове в туники с техните цветове. Един по един рицарите минават край трибуната и свалят копието си пред трона на „Кралицата на турнира“, която е Лукреция Донати, младата съпруга на един знатен гражданин, призната от всички за най-красивата жена в града. Лъскавите доспехи и увенчаните с пера шлемове проблясват на слънчевите лъчи, когато рицарите яздят към отредените им места, а тълпата ги посреща с радостни възгласи, когато вдигат украсените с гербовете си щитове. Но никой не изглежда по-великолепен от Лоренцо, възседнал белия си кавалерийски кон, покрит с червено и бяло кадифе, бялата му копринена пелерина, поръбена с алено, пада на дипли от рамената му, а върху щита му с герба на Медичите проблясва диамант. После започват двубоите, всеки рицар поема в галоп срещу своя противник, докато някой не падне от седлото. Ревът на тълпата се надига, когато копитата на конете затрополяват по покритите с пясък плочи и двамата рицари запрепускат един срещу друг…
Гневът Ахилов в екота на сблъскващи се копия
и пламъци на Етна грейват в бляскави доспехи.
Подробностите от турнира са записани от приятеля на Лоренцо, поета Луиджи Пулки, в поемата „Двубоят на Лоренцо де Медичи“, която се превръща в една от най-известните балади на епохата. Въпреки храбростта и въодушевлението турнирът си остава представление — никой не трябва да бъде наранен, още по-малко Лоренцо. Нещастни случаи обаче има, защото по време на предишен турнир великият кондотиер Монтефелгро, владетел на Урбино, случайно губи едното си око. По време на тези двубои обаче няма ранени, но и няма съмнение кой ще спечели, или както самият Лоренцо изящно признава: „Дадоха ми първа награда, макар че не бях много умел в боравенето с оръжията и не знаех как най-добре да нанасям удари на противниците си.“ Празненството има небивал успех и гражданите на Флоренция се разотиват щастливи — урок, който Лоренцо взема присърце. Едва ли има значение, когато впоследствие установяват, че цялото събитие струва над 8 000 флорина, с 2 000 флорина повече от обещаната зестра на Клариче!