Няколко месеца след събитията в Прато добре смазаният политически апарат на Медичите се сблъсква с неочаквана опозиция вътре в града. Постоянният съвет отказва да назначи препоръчаните от Медичите хора, предложени от Томасо Содерини, за членове на комисията, която съблюдава гласуването за членове на Сеньорията. Което на свой ред води до по-демократичния избор чрез жребий. По ирония на съдбата същата тази система води до избора на брата на Содерини, заговорника Николо Содерини, за гонфалониер. Лоренцо не бърза и чака мига, когато везните отново ще се наклонят в полза на Медичите, чак тогава въвежда система, даваща още по-здрав контрол на рода. Доводите за правотата на неговите действия са свързани с това, че Флоренция се нуждае от „постоянно управление“, когато става дума за разправа с неговите врагове. От този миг нататък всички основни съвети на войната, финансите или обществения ред запазват едно работещо мнозинство на Медичите.
Лоренцо е свободен да укрепи външната политика на Флоренция и през 1471 година докачливият Галеацо, херцог на Милано, получава покана за държавно посещение в града заедно със съпругата си Бона, която е представител на Савойската династия. (Родът Сфорца продължава традицията на Висконти да се сродява със Савойската династия, за да предпази северната алпийска граница на Милано.) Посещението на Галеацо е още един повод за веселия и пиршества за наслада на населението и за голямо удоволствие на изтъкнатия гост, в чиято свита има 2 000 облечени в брокат рицари, стегнато в униформи войнство, соколари и дори 500 ловни хрътки. Флоренция е впечатлена, но въпреки това нейните граждани и особено владетелят й с наслада и ненатрапчиво демонстрират културното си превъзходство. Престоят на Галеацо в двореца Медичи с неговите великолепни картини и скулптури толкова вдъхновява херцога, че след завръщането си в Милано той започва да поръчва на художници и архитекти да украсят града му.
Плещестият кондотиер и баща на Галеацо Франческо е подтикнат от Козимо де Медичи да поръчва сгради и статуи, този ранен ренесансов период в Милано е подпомогнат и от Пиджело Портинари, видния местен управител на банка „Медичи“, който прави толкова много, за да подкрепя Франческо Сфорца. Въпреки това в много отношения, засягащи културата, Милано все още се влачи след Флоренция. Показателно е, че катедралата, строяща се в града, е чисто готическа — голяма средновековна сграда с много шпилове и висящи контрафорси, която би могла да е издигната през миналите векове във Франция или Германия. Дори и при тези обстоятелства пълният разцвет на Ренесанса в изкуството на Флоренция, силно подпомагано с парите на Медичите, започва да се разпростира и над съседните й италиански държави.
Но отношенията между самите държави не се подобряват — италианската политика си остава трудна и коварна както винаги, а най-незначителните действия могат да имат непредвидени дипломатически последствия. Пищните обществени тържества в чест на херцога на Милано Галеацо предизвикват завист у краля на Неапол Феранте, който в крайна сметка е изпратил великолепния бял кавалерийски кон за сватбата на Лоренцо — младият владетел на Флоренция трябва да бъде негов приятел.
Папа Павел II умира през 1471 година и е наследен от папа Сикст IV — изтънченият хуманист от Сиена е наследен от един общо взето още по-труден и решителен характер.
Аудиенция при папа Сикст IV, фреска от Мелоцо да Форли
Сикст IV е роден по Лигурийското крайбрежие близо до Генуа, като младеж постъпва във францискански манастир, където демонстрира един преждевременно развит, но и твърдоглав интелект, който, обединен с богобоязливостта и амбицията, му дават възможност бързо да се издигне в Църквата. На петдесет и седем години, когато го избират за папа, вече е една забележителна личност. Висок и як мъж с огромна глава, сплескан нос и без зъби, твърдо решен да възвърне политическата власт на папството. Първата му цел е да си върне контрола над папските земи в централна Италия, много от които са васални само на хартия.
През 1471 година Лоренцо де Медичи оглавява флорентинското пратеничество в Рим, което отива, за да поздрави новия папа за възкачването му на Светия престол. По всичко изглежда, че папа Сикст IV е дълбоко впечатлен от знатния си млад посетител. Съгласява се да остави папските авоари в банка „Медичи“, но не пожелава да направи кардинал малкия брат на Лоренцо Джулиано. Медичите все още не могат да се издигнат в църковната йерархия въпреки сродяването си с рода Орсини. (Лоренцо не знае, но Сикст IV възнамерява да въздигне в кардиналски сан ни повече, ни по-малко от шестима свои племенници.) Като утешителна награда папата подарява на Лоренцо древен римски бюст на император Август. Този път херцогът на Милано Галеацо е недоволен, а новините са придружени от сведения за доста застрашителни събития, засягащи владетеля на основния съюзник на Флоренция. Съобщението на Ачерито Портинари, наследил брат си Пиджело като управител на банка „Медичи“ в Милано, предполага, че Галеацо все повече губи разсъдъка си. Сред още по-странните му постъпки е и скорошното зазиждане на личния му астролог, който е и свещеник, в килия с чаша вино и пилешко бутче, защото предсказал, че Галеацо ще властва по-малко от единадесет години.