Франческо де Паци се връща във Флоренция с план да убие Лоренцо де Медичи и единствения му евентуален наследник — брат му Джулиано. Паци иска подкрепата от петдесет и седем годишния глава на своето семейство, изтъкнат банкер и търговец на вълна, месир Якопо де Паци (обръщението „месир“ или „господар“ се използва като уважително обръщение към по-възрастни и високопоставени лица), който прекарва няколко години в чужбина, главно във Франция, а след завръщането си дори служи като гонфалониер и е посветен в рицарско звание от Сеньорията заради заслугите му към града. По думите на архиепископа на Пиза Салвиати: „Ако го убедим да застане на наша страна, все едно сме извършили делото.“ Но в мига, когато Франческо де Паци и кондотиерът Монтесеко му разкриват подробностите от заговора на Якопо де Паци, той става „студен като лед“ и започва да настоява, че никога няма да успеят. Тогава Монтесеко му разказва подробностите от разговора с папата, при което Якопо най-после бива убеден и се съгласява да подкрепи заговора.
След неколкократни забавяния заговорниците приключват организацията на комплота и съобщават на доверените си приятели, на чието участие могат да разчитат. Двама свещеници, единият от които фанатизиран жител на Волтера, са избрани да намушкат Лоренцо. Един неудачник от аристократичен произход, Бернардо Бандини, понякога наричан и Барончели, който има инвестиции в банка „Паци“, е избран да намушка Джулиано с помощта на самия Франческо де Паци. Ще нанесат удара, когато Лоренцо и брат му са на литургия в катедралата, а сигналът за заговорниците ще бъде издигането на нафората от свещеника. Ще го извършат в петата неделя след Великден, на 26 април, въпреки че след години се появява легенда, че всичко се случва на Великден. Медичите подкрепят мита, за да направят деянието още по-позорно, защото се случва на най-светия ден от християнския календар.
В крайна сметка братът на Лоренцо Джулиано е убит, но заговорът като цяло се проваля. Мнозина от участниците в него са застигнати от ужасяваща съдба, но ничия орис не е по-тежка от тази на месир Якопо де Паци. Когато научава за фиаското на заговора в двореца Паци, той изпада в пристъп на яростно отчаяние, след което се съвзема и бяга на кон от града, придружен от няколко въоръжени слуги. Лоренцо изпраща една група, която да го търси, като същевременно из провинцията плъзват новините за случилото се във Флоренция. В яростен сблъсък няколко от хората на Якопо де Паци са убити, а самият Якопо успява да избяга в планините и се скрива в отдалеченото селце Кастаньо ди Сан Годенцо. Тук някакви селяни го разпознават, успяват да го заловят и да го предадат на преследващите го хора на Медичите. Те го връщат във Флоренция, където го хвърлят в тъмницата на Барджелото и го измъчват.
На следващия ден, повече мъртъв отколкото жив, Якопо де Паци е влачен по улиците към площада на Сеньорията и дърпан нагоре по стълбите, после го унижават като го събличат по бельо, завързват го и го хвърлят с примка на врата през един от прозорците, където гърчещото му тяло увисва до другите четирима заговорници. След като свалят обесените, тялото на Якопо е отнесено, за да бъде погребано в „Санта Кроче“, семейната църква на рода Паци. Но още по-големи унижения сполетяват тялото на месир Якопо де Паци. През следващите дни Флоренция и околностите са наводнени от поредица от силни дъждовни бури, които отнасят по-голямата част от зърнената реколта. Побеснялата тълпа заплашва да отвори гробницата със сила, защото обвинява за нещастието рода Паци. По тази причина монасите са принудени да ексхумират тялото му и да го погребат в неосветена земя извън града, близо до градското бесило. Според Макиавели обаче след два дни „сбирщина от момчета“ изравят тялото и трупът „е издърпан за примката, с която е обесен, и е влачен гол през целия град.“ Предводителите на тълпата вървят пред него и викат: „Направете път на великия рицар!“ Останките му са подложени на още унижения, когато стигат двореца Паци — там главата на разлагащия се труп е удряна като чукало в портите, сподиряна от виковете: „Отворете! Великият рицар е тук!“
Най-после сред нарастващите радостни възгласи вонящите останки са хвърлени в река Арно от моста при Рубинконте, надолу по течението от центъра на града. Тълпите се трупат по брега, за да гледат трупа, носещ се надолу по реката край Понте Векио през Флоренция. Но дори и това не е краят, защото гниещото тяло се носи по реката и е изхвърлено на калния бряг, където е намерено от група гамени, които започват тържествено да се разхождат със скелета. После завързват примка около врата му и имитират обесване, като хвърлят тялото от клона на една върба, тогава започват да удрят раздърпаните останки с пръчки, докато костите не започват да капят, и най-накрая отново ги захвърлят в реката.