Според Макиавели това е „необикновена илюстрация за яростта на народа“. Полициано, който също описва събитията, просто отбелязва, че тълпата е „обсебена от Фурните“. Но коя е истинската причина за крайните чувства, които излизат на повърхността тук? Гротескната поредица от събития е показателна за клокочещото под повърхността напрежение във всекидневния живот на Флоренция. Това е случка, която в крайна сметка е повече от проява обикновена „сбирщина момчета“, даващи израз на дълго таения гняв — тук презираните „сополивковци“ могат да се измъкнат безнаказано, като изразят своите чувства към евентуалните си управници. Тези зловещи сцени са повод за големи подигравки, злобни насмешки и презрение, забележително е и отсъствието на всякакви свидетелства за окуражаване на Медичите или възгласи на одобрение към гордите победители. Това вероятно е ключът към подобна диващина, а не „необикновената… ярост на народа“. Подобно избухване е разбираемо, когато невероятното богатство съществува рамо до рамо с вечната бедност на „малките хора“ в рамките на един укрепен град. Поведението на народа не е необяснима изненада, а съдбата на трупа на Якопо де Паци е по-скоро рядък пример за фалшивия обществен ред, над който властват кръстниците Медичи.
Казват, че когато новините за провала на заговора достигат Рим, папа Сикст IV получава апоплектичен пристъп от ярост — публичното обесване на един от неговите архиепископи в пълния блясък на църковните му одежди е ни повече, ни по-малко от светотатство и е открита плесница в лицето на Църквата! Фактът, че има заговор, в който Салвиати е една от първостепенните движещи сили, бързо е забравен. Сикст IV издава папска була, с която отлъчва Лоренцо де Медичи от църквата заедно с всички граждани на Флорентинската република. Насърчен от гнева на папата, необузданият му племенник, господарят на Имола Джироламо Риарио, който решава да не се присъедини към другите заговорници във Флоренция, влиза във флорентинското посолство, подкрепян от 300 войници от папската гвардия, и арестува посланика. Сикст IV изпраща папска делегация във Флоренция, която заповядва на гражданите да му предадат Лоренцо де Медичи, за да бъде съден за светотатство, богохулство, обида на Църквата, убийството на архиепископа на Пиза и още цял списък с други простъпки. Лоренцо е обявен за „извършил грях, светотатство, за отлъчен от църквата, анатемосан, опозорен, недостоен за доверие и духовно нямащ право да остави завещание“. Същевременно гонфалониерът и Сеньорията са осъдени със същите преувеличени епитети, „като цялото им имущество трябва да бъде конфискувано от Църквата, домовете им изравнени със земята и всяко друго тяхно жилище обявено за негодно за живеене. Нека нескончаемата разруха бъде неразделна част от вечния им позор.“ В отделен и не толкова публично известен декрет папата заповядва конфискация на цялото имущество на Медичите в Рим, включително и банка „Медичи“ а всички дългове към банката са обявени за недействителни. Така само с един удар Сикст IV си спестява 10 000 флорина.
Гражданите на Флоренция посрещат новините за папската була за отлъчване от църквата с презрение и дават ясно да се разбере, че нямат никакво намерение да предават на понтифекса Лоренцо де Медичи. Епископите на Тоскана никак не са доволни, че вкупом са отлъчени от църквата, свикват паството в катедралата на Флоренция, където присъстват всички видни граждани. Тук непокорно обявяват, че Сеньорията е оправдана, защото защитава републиката срещу заговорниците, а след това на свой ред издават була, с която отлъчват папата от църквата. Отпечатват го на първата печатарска преса във Флоренция, която е създадена едва предната година, а булата е разпространена из цяла Тоскана, така че много повече хора прочитат за отлъчването на папата от църквата, отколкото за анатемата срещу Флоренция.
Пристигат обаче по-сериозни новини: в своята ярост Сикст IV обявява война на Флоренция и привлича на своя страна неаполитанския крал Феранте. Флоренция бързо разбира, че на практика е сама. Орсини незабавно се заемат да събират родовата армия, но това е почти символичен жест, а Милано все още е ангажиран с вътрешните си борби за власт и изпраща войски само на думи. Венеция е склонна да защитава Северна Италия, но смята Флоренция за загубена кауза — тя също подкрепя града само на думи. Като последно средство Лоренцо успява да подсигури херцога на Ферара и малката му наемническа армия, които да поведат флорентинските сили.