Понтифексът свиква папските сили под командването на херцога на Урбино Монтефелтро, който вече е всепризнат като върховен пълководец в цяла Италия, а към тях се присъединява голяма неаполитанска армия под предводителството на сина на крал Феранте, херцога на Калабрия. Херцогът на Урбино изчаква с подкрепленията, а херцогът на Калабрия навлиза на флорентинска територия. В отговор херцогът на Ферара извършва поредица от тактически ходове, които според рапортите му до Флоренция са „побеждавате чрез по-изкусни маневри“ на врага, но на практика са само поредица от отстъпления. Сеньорията изпраща съобщения, в които упреква своя пълководец, и настоява той да върне заплащането, ако отказва да се бие. Същевременно херцогът на Калабрия продължава да напредва и в крайна сметка достига до град Коле, който се намира на четиридесет и осем километра южно от Флоренция, където обаче се натъква на неочаквано упоритата съпротива на местното население, което отказва да предаде града. Накрая, след двумесечна обсада Коле пада в ръцете на неаполитанската армия, но вече е ноември, започва студеното време и армията се оттегля да зимува в Стена. Когато научава това, херцогът решава да се върне във Ферара, а миланските му войски в своя град.
По това време цяла Тоскана е обзета от безредици. Банди от въоръжени разбойници, които се представят за разузнавачески авангард на враговете, слизат от планините и започват да тормозят хората. В самата Флоренция народът е изплашен и ядосан, хранителните провизии от провинцията намаляват, наложените заради войната данъци са почти свръх силите им, а никой не ги защитава. Положението става още по-тежко, защото търговията с вълна претърпява криза, която засяга всички — от търговците до чиомпите. Мнозинството от търговците са изправени пред фалит заради новите данъци, свързани с войната, а чиомпите и техните семейства са заплашени от гибел. Тогава пък градът е обзет от паника, защото плъзват слухове, че в района на Санта Кроче има случаи на бубонна чума. А войната все така се точи ли, точи.
В края на 1479 година Лоренцо де Медичи преценява положението и заключава, че гражданите на Флоренция са принудени до голяма степен да страдат заради него, защото врагът се интересува единствено от свалянето и унищожаването на Медичите. През декември се решава на отчаян ход — подсигурява избора на верния Томасо Содерини за гонфалониер, а после се измъква от града и потегля за Пиза. По пътя се спира, за да напише писмо до Сеньорията, в което обяснява:
„Реших с ваше одобрение да отплавам незабавно за Неапол. Убеден съм, че действията на нашите врагове са продиктувани главно от ненавист към мен и като се предам, вярвам, че ще възстановя спокойствието за нашия град… Защото бях избран аз, а не някой друг знатен гражданин, да нося голямата чест и отговорност, и се чувствам задължен да служа на своята родина, дори ако това означава да рискувам собствения си живот… Желая с живота или смъртта си, с ориста или късмета си да допринеса за добруването на нашия град.“
Според разказите на очевидци, мнозина от членовете на Сеньорията избухват в сълзи, докато четат писмото на Лоренцо, а ние почти нямаме основание да смятаме, че преувеличават.
Предполага се обаче, че Лоренцо преиграва с положението, в което се намира градът, защото вече тайно е започнал кореспонденция с краля на Неапол Феранте, който всъщност изпраща галера в Пиза, за да вземе де Медичи. Но други историци посочват, че Феранте е известен като изключително непредсказуем характер и спокойно може да нареди да убият Лоренцо, докато е на борда на неговия кораб, или завинаги да го затвори в тъмниците на Неапол, когато акостира. Нито едно от двете не се случва. Още щом стъпва на кея в Неапол, Лоренцо е прегърнат от сина на Феранте Федериго, кралят харесва смелия ход на де Медичи, а самата драматичност на събитието е оценена допълнително. В тогавашната италианска история на коварните и недостойни за доверие владетели най-после се появява герой.
Няма никакво съмнение, че Лоренцо е изложен на опасност, тъй като Феранте е избухлив и зъл, за него казват, че „никой не може да каже дали ще побеснее, или ще се зарадва.“ На практика Феранте приветства Лоренцо, но отказва да бъде принуден да вземе каквито и да било решения — мир с Флоренция означава скъсване на отношенията със Сикст IV, който вече е направил един от синовете на Феранте кардинал, което наистина е рядко назначение за някого, който не е член на рода дела Ровере. Лоренцо отсяда в сградата на банка „Медичи“ и отива на посещение при крал Феранте. Резултатът е учтива патова ситуация. Зад дипломатическите любезности започва игра на „котка и мишка“ — Феранте настоява, че Лоренцо не може да си тръгне, защото желае да има повече време, за да се наслади на вдъхновяващото му присъствие.