Колкото по-дълго Лоренцо стои в Неапол, толкова по-ясно става, че самият Феранте има проблеми. По южното крайбрежие на Италия турската флота става все по-застрашителна заплаха, а и кралят на Франция отново злокобно заявява претенциите си за трона на Неапол. Най-после Феранте се съгласява на мир с Флоренция. Сикст IV е бесен, но няма алтернатива и решава да се присъедини към мирния договор, макар и да чака своя миг.
Лоренцо се завръща във Флоренция като герой и още веднъж използва възможността да затегне хватката си над управлението на града. Създава се нов съвет от седемдесет души, чийто мандат е пет години, а изборът на членовете съвестно се организира от представители на партията на Медичите — съветът има власт да отменя решенията на Сеньорията. Във Флоренция се създава предпоставка за по-постоянна политическа стабилност и за да я заздрави, Лоренцо не действа толкова прибързано, а по-прикрито, по примера на своя дядо. Верният Томасо Содерини е използван като посланик на разположение на Лоренцо при различни чуждестранни дворове, за да се избегне възможността да изгради политическа сила в града, който управлява по време на отсъствието на де Медичи.
През 1480 година турският султан Мехмед Завоевателя дебаркира с войските си на южния италиански бряг и окупира пристанището Огранто. Мехмед вече е покорил цяла Гърция и по-голямата част от Балканите. Италия изглежда е следващата стъпка в разширяването на Османската империя. Сикст IV отправя отчаяна молба към всички да се обединят в защита на християнския свят. На молбата му бързо откликват италианските държави, в това число и Флоренция. Папата решава, че е склонен да забрави различията с Лоренцо — при дадените обстоятелства няма смисъл да кроят планове. Но тогава турците се оттеглят толкова внезапно, колкото се и появяват — Мехмед умира и на власт идва нов султан, в резултат на което за известно време настъпва мир. Също толкова изненадващо е, че и всеобщият италиански мир се запазва през следващите години. През този период влиятелната роля на Лоренцо в света на дипломацията се засилва още повече, той все още не е прехвърлил четиридесетте, но действията му в защита на Флоренция и опитите му да запази мира довеждат дотам, че из цяла Италия вече е уважаван като държавник. Съветите му се оказват жизненоважни, когато се появяват трудности, и в резултат на това става известен като „стрелката в италианския компас“ — той е човекът, на когото могат да разчитат, за да им покаже посоката. Като изключим няколко по-малки враждебни сблъсъка през остатъка от живота на Лоренцо де Медичи, Италия запазва мира.
14
Платон по площадите
Сега настъпва времето, когато покровителството на Лоренцо де Медичи разцъфтява както никога преди, когато изпълнява очакванията на името, с което остава в историята — Лоренцо Великолепни (на италиански il magnifico, епитет, който е показателно, че придобива още като дете). Дори и когато това великолепие се изражда във високомерие или чиста показност, не остава никакво съмнение, че изпълва цялото му същество — от характера до политиката и от меценатството до поезията. Само по себе си това му качество не е чак толкова добро и в интерес на истината има по-скоро аморално въздействие, но можем да твърдим, че у Лоренцо то прилича на Платоновата идея за доброто, за което пише:
Всяко изкуство, наука, деяние
и избор сякаш се връща към същото добро,
тъй както всеки поток се влива в морето.
Лоренцо е повече от завършен поет, но проявява достатъчно благоприличие и признава, че Полициано, когото поддържа финансово през по-голямата част от живота му, е по-велик от него.
Анджело Полициано, често изписван и като Полициан, е роден пет години след Лоренцо, през 1454 година в Монтепулчано — област, където се произвежда вино, в югоизточна Тоскана. Баща му е добър адвокат и един от верните местни поддръжници на Медичите, които не се радват на чак такава популярност в провинцията — всъщност политическите му пристрастия водят до неговото убийство по време на провалилия се и предвождан от рода Пити бунт срещу Пиеро Подагричавия през 1466 година. Скоро след това Полициано е изпратен във Флоренция, където получава образование в най-добрата хуманистична традиция, вероятно за сметка на Медичите. Невероятната му дарба се проявява бързо — докато навърши петнадесет години знае прекрасно гръцки и латински, а способността му да пише епиграми на гръцки привлича вниманието на Лоренцо. Изглежда, че още през 1473 година Полициано се премества в двореца Медичи, където се възползва от създадената от Козимо и допълнена от Пиеро библиотека. След две години Лоренцо наема Полициано за възпитател на своя тригодишен син Пиеро — задача, която явно се харесва на поета.