Някои от другите тезиси на Пико обаче представляват далеч по-мрачна картина. Например: „Нито една наука не предлага по-добро доказателство за божествения произход на Христа от магията и кабалистичните ритуали.“ Пико вероятно си е мислел, че може да наддума и да излезе победител над най-добрите умове в Европа, но дори и той съзнава, че обвинението в ерес от страна на папските власти е сериозна работа. Въпросите в тази сфера не подлежат на интелектуален спор — еретиците са изгаряни на кладата.
За да отговори на критиците си в Рим, Пико написва дълга монография на латински, в която защитава своята кауза. Лоренцо де Медичи вярно (и доста безразсъдно) позволява монографията да му бъде посветена с най-топли думи, преди да бъде изпратена на папа Инокентий III. Но всичко е напразно, обвиненията в ерес остават. Пико избягва във Франция, където е заловен и върнат в Рим. За щастие новините достигат до Флоренция и Лоренцо се намесва в негова защита — папата позволява на Пико да живее във Флоренция в очакване на допълнителни разследвания.
Няма съмнение, че Пико и Лоренцо са били много близки — както в личния си, така и в обществения живот Лоренцо е наистина вдъхновяващата личност. Пико обича Лоренцо, макар и в чисто платонически смисъл, защото въпреки женствения си външен вид сексуалните му предпочитания са нормални — може би прекалено нормални. Неведнъж по време на пътуванията си Пико е принуден да напуска някой град, защото е преследван от разярен съпруг. Всъщност краткият му престой във Флоренция свършва, когато неуспешно се опитва да избяга със съпругата на местен бирник. Не става ясно дали тези му занимания имат заслуга за прекратяването на жизнения му път само на тридесет и една години през 1494 година. Но по това време Лоренцо отдавна е мъртъв, Пико е лишен от своя покровител и вероятно е отровен.
15
Поредица от майстори
Има черти от характера на Лоренцо, в които се вижда еволюция в сравнение с дядо му Козимо и баща му Пиеро, но артистичния темперамент и съзидателността той наследява от майка си Лукреция. Такова е генетичното наследство, но то е само началото. Лоренцо израства в забележителното домакинство на двореца Медичи, който е на път да се превърне в едно от великите интелектуални средища на Ренесанса. Смята се, че в двореца Медичи поне трима от великите хора на ренесансовото изкуство имат кратък и съзидателен престой в началото на своя живот — Ботичели, Леонардо и Микеланджело.
Ботичели е роден с името Алесандро Филипепи през 1444 година. Твърди се, че приема името Ботичели, което означава „малка бутилка“, от по-големия си брат, притежаващ заложна къща с името „Ил Ботичели“. Баща му е шивач, живее и работи в бедния квартал Онисанти на северния бряг на река Арно и на запад от центъра на града. Ботичели е трудно дете и не проявява почти никакъв интерес към учението. Баща му го дава за чирак при един златар, но после вижда зараждащата се в него художествена дарба и го дава да се учи при Фра Филипо Липи. Тук Ботичели бързо усвоява до такава степен майсторството на Липи към изящната линия и цвят, че минават няколко години, преди напълно да излезе от сянката на неговото влияние, но изключителната природа на дарбата му бързо си проличава.
Малко след като напуска ателието на Липи, Ботичели е поканен да живее в двореца Медичи от съпругата на Пиеро Подагричавия Лукреция. Отблагодарява се, като й прави прекрасен портрет като Мадона, а нейните двама сина Лоренцо и Джулиано са до коленете ѝ, от двете страни на Младенеца. В тази картина, отвъд влиянието на Липи и скулптурните ефекти, усвоени от изучаването на произведенията на Верокио, започва да проблясва оригиналният стил на Ботичели.
Пиеро и Лукреция го приемат като член на семейството, той се храни с тях, заедно с едва пет години по-малкия от него Лоренцо и ангелоподобния Джулиано, който става негов любимец. През лятото пътува със семейството до Кафаджиоло, където внимателно слуша по време на сбирките на Платоновата академия, които стават в дома на Медичите. Платоновите идеи на Фичино и класическата митология на Полициано го запознават с един напълно нов свят, който запълва празнината, оставена от пропуснатите учебни дни.