Леонардо рано става чирак в ателието-школа на Верокио и бързо си създава име заради своето прецизно художествено майсторство. Става известен и заради изключителната си физическа красота, своята самоувереност и усета си за дрехи в пъстри окраски. Хората бързо научават кой е Леонардо, а той иска да бъде сигурен, че ще го запомнят. На двадесетгодишна възраст вече привлича вниманието на Лоренцо де Медичи с дарбата си на художник, а не с яркото си облекло. Въпреки че Лоренцо се придържа към начина на обличане, завещан от дядо му Козимо — обличай се просто и не привличай внимание. Лоренцо избира по-официално облекло само за пиршествата, но великолепието на присъствието му по време на тези поводи предполага, че ежедневните му дрехи подчертават една ясна сдържаност.
Още от самото начало Лоренцо и Леонардо се отнасят внимателно един с друг и можем да твърдим, че хомосексуалността на Леонардо и вероятно по-прикритата бисексуалност на Лоренцо имат нещо общо. Ясно е, че Леонардо просто не се вписва в кръга на Лоренцо де Медичи. Художникът отраства в провинцията и притежава селски акцент, още по-любопитно е, че младият Леонардо прави впечатление на Пико и Полициано като особено недодялан и невеж млад мъж — образованието му е толкова лошо, че дори не говори латински. В ателието на Верокио Леонардо показва почти патологичен глад за знания, но до голяма степен те имат техническа насоченост — как работят механичните уреди, как се строят машини за повдигане, за изпомпване, за изстрелване на камъни. Нищо от това не се доближава до теоретичните познания, използвани от хората на изкуството преди него — линиите на перспективата, рисувани на платното преди създаването на самата картина, или леките анатомични очертания, на които се научават от работата си с модели.
Лоренцо и неговият кръг признават на Леонардо развитото му до крайност художествено майсторство, но интелектуалният му педантизъм е отхвърлен просто като хоби на един даровит невежа. Платон написва над вратата на своята Академия: „Нека тук не влиза никой, който не знае геометрия“ — Леонардо не знае нито геометрия, нито алгебра, нито пък се запознава с тях през следващите десет години. Вместо това се приучва да изучава с очите си, като отблизо разглежда предметите — като гледа, гледа, гледа и записва точно всичко, което вижда.
През 1476 година Леонардо публично е изобличен като содомит. Явно на обвиненията се гледа много сериозно, защото вероятно прекарва известно време зад решетките. Най-крайното наказание за хомосексуалност е изгаряне на клада, но както вече видяхме, на практика нещата не са толкова строги и през повечето време властите просто си затварят очите. Тогава защо нарочват Леонардо? Най-вероятното обяснение е, че публичното му изобличаване е прикрита атака срещу Лоренцо де Медичи и неговия кръг. В крайна сметка не се стига до съдебен процес, почти със сигурност благодарение на намесата на Лоренцо де Медичи. Върху Леонардо обаче завинаги остава клеймото на това обвинение, като вече е белязан не само с незаконния си произход и сигурно се чувства още по-отчужден заради травмиращото публично събитие. Той иска да бъде прочут, но сега вече знае какво още им е известно за него и какво говорят зад гърба му.