Подкрепата на Лоренцо де Медичи към Леонардо е непоклатима въпреки липсата на разбирателство между двамата. Всъщност може би през този период Леонардо е поканен да живее в двореца Медичи, отчасти за негова защита. Пребиваването му в двореца е причина и за приятелството му с Ботичели, чиито картини всъщност той не харесва. Вероятно именно Ботичели показва на Леонардо произведенията на Мазачо в църквата „Санта Мария дел Кармине“. Тези произведения повлияват на Фра Филипо Липи, оказват силно влияние върху Ботичели и изиграват значителна роля за формирането на Леонардо. Живите извивки и придаващите обем сенки у фигурите на Мазачо са откровение за да Винчи, те не са прости изображения на човешката форма, а изглеждат сякаш съществуват на платното. Голяма част от оригиналността на Леонардо също произтича оттук, но той се развива по напълно различен от Ботичели начин. Там, където Ботичели пресътворява легендата, Леонардо е по-заинтересован от фактическото изобразяване и психологията на живите фигури от действителността.
Има още доказателства за близкото приятелство между Ботичели и Леонардо, както и за силното уважение, което Лоренцо де Медичи изпитва към да Винчи. Когато Лоренцо иска стенопис, изобразяващ участниците в заговора Паци, той се обръща към любимия си Ботичели, който принципно изглежда доста невероятен избор за подобна задача. През 1479 година стенописът трябва да бъде променен, защото Бандини е върнат от Константинопол и екзекутиран. Лоренцо отново се обръща към Ботичели, който обаче по неизвестни причини не може да се отзове. Почти със сигурност знаем, че художникът препоръчва на Лоренцо де Медичи за тази цел Леонардо, въпреки че едва ли главата на рода би избрал да Винчи само въз основа на тази препоръка. Лоренцо силно цени стенописа, който представлява и много открито изявление от негова страна. Флоренция има много успели художници, мнозина от които години наред се радват на покровителството на Медичите, но Лоренцо избира двадесет и седем годишния своенравен Леонардо. Не можем да се съмняваме в уважението, което изпитва към художника Леонардо, или в желанието името му да се свързва с това на да Винчи, дори и характерите им да се различават.
Странният Леонардо получава с помощта на Лоренцо важната поръчка да изрисува „Поклонението на влъхвите“ за доминиканските монаси в църквата „Санто Донато“ в Скопето, намираща се извън градските стени. Контрастът с трактовката на Ботичели на същата тема не може да бъде по-силен. Във версията на Ботичели добре облечените Медичи са събрани с известно благоприличие пред Мадоната с Младенеца. При прочита на Леонардо заобикалящите я фигури са поразени и изумени от гледката на чудотворното божествено присъствие, просват се и жестикулират около него. За разлика от струпаните на преден план фигури, на заден план виждаме изчистените очертания на сграда от класическата епоха, която издига недовършения си горен етаж с точността на архитектурен план. Леонардо продължава да се самообразова, рисува сгради, измислени технически чертежи, военни машини и анатомични фигури. Тук се крие проблемът, тъй като е толкова заинтересован от всички тези неща, че проектът, над който работи понастоящем, бързо губи привлекателността си. Въпреки дългите години накъсана работа, придружена от увещанията, а после и от заплахите на доминиканските монаси, „Поклонението на влъхвите“ остава незавършено — това е само първият от многото такива проекти, които често се появяват в живота на Леонардо.
Лоренцо де Медичи осъзнава, че ако да Винчи иска да просъществува като художник, трябва да спре да си създава врагове във Флоренция. Затова де Медичи поема характерен за себе си риск и го препоръчва на новия владетел на Милано, Лодовико Мауро Сфорца, наследил брат си Галеацо Мария Сфорца след неговото убийство. Лодовико Мауро Сфорца е известен като „Il Moro“ („Мавъра“), което е игра на думи с второто му име и същевременно препратка към мургавия му външен вид. Той е поредният труден представител на рода Сфорца, образован в хуманистичните традиции и развил рафиниран вкус, суетен е по отношение на вида си, особено що се отнася до къдравата му и фризирана коса, но неуместните постъпки в поведението му са смекчени от несъмнената сила на Сфорца, наследена от баща му, кондотиера Франческо. Лодовико е упорит и коварен, пристъпите на страх се сменят с храброст, не може да се разчита на него на международната сцена и е непредсказуем у дома. За късмет на Леонардо Лодовико веднага го харесва и да Винчи му отвръща със същото.