16
Вятърът се обръща
С напредването на петнадесети век светът навлиза в нова епоха и това не е просто банална фраза. Младите мъже, които обсъждат Платон по площадите, го усещат, дори необразованите, стоящи в безсловесно благоговение пред новите общодостъпни произведения на изкуството, го долавят. Катедралният купол на Брунелески, бронзовите двери на Гиберти, огромният дворец, който постепенно е издигнат за рода Паци на хълма в Олтрарно, грандиозните карнавални шествия, организирани от Лоренцо де Медичи — нещата никога няма да са отново същите. Флоренция се превръща в нов град, но се случва и нещо друго. Зад жаждата за нови забавления, нови чудеса и нови идеи има едно прокрадващо се смущение, както и таящо се негодувание, особено сред „малките хора“, които все така се мъкнат към същите бедняшки квартали след края на поредния турнир или празненство.
Англия и Холандия започват производството на платове, в резултат на което изнасят по-малко вълна, и флорентинската търговия с платове рязко спада. Както винаги чиомпите първи понасят последствията, а колкото повече мъже биват освобождавани, толкова повече семейства страдат. Негодуванието срещу новия път, възприет от Флоренция, все повече нараства, нищо вече не е същото, всички стари устои ерозират. Сред цялото това объркване, което започва да овладява всички слоеве на обществото, изглежда, че само един човек може да предложи сигурност — свещеник на име Савонарола.
Джироламо Савонарола е роден във Ферара през 1452 година, като Леонардо да Винчи, но във всяко друго отношение двамата са пълна противоположност един на друг. Дядото на Савонарола е виден лекар в двора на херцозите на Ферара, а и баща му заема дребни длъжности при същите владетели, но не се отличава с нищо. Младият Савонарола, замислено дете, което рядко се усмихва, получава образование вкъщи при дядо си, който като лекар решително настоява, че когато алкохолът се приема редовно и в достатъчно количество, е полезен за здравето. За нещастие вижданията му за образованието не са толкова просветителски и въпреки близостта на Ферара до Флоренция и последвалото ренесансово влияние върху двора на херцога дядото на Савонарола си остава до голяма степен почитател на стария средновековен подход към учението, както и на отношението към живота, пропито от средновековната вяра в Бог. Мрачният и блед младеж с орлов нос внимателно слуша тирадите на дядо си срещу злините на съвременния свят — човешкото пребиваване на земята е само подготовка за задгробния живот, а единственият смисъл на безсмъртието са вечните мъки. В свободното си време младият Савонарола подрънква жаловни мелодии на лютнята си и пише депресивни бездарни стихове:
След смъртта на дядо си Савонарола постъпва във Ферарския университет, където за първи път се сблъсква с хуманистичните идеи, които започва да изучава, но вътрешно отхвърля. През този период се влюбва в една девойка на име Лаодамия, незаконна дъщеря на знатния флорентински род Строци, които са изгнаници във Ферара. Тя живее в къщата срещу неговата на една тясна улица и веднъж, виждайки я да се показва на прозореца, Савонарола от своята тераса й предлага да се омъжи за него. Предложението му е отхвърлено с презрение, защото дори и една незаконна Строци никога няма да склони да се омъжи за един прост Савонарола.