Флоренция се чувства особено горда от честта, оказана на града с ръкополагането на сина на Лоренцо за кардинал, което води и до известно сантиментално възраждане на религиозния интерес на гражданите. Преситената публика е узряла за адските послания на Савонарола и проповедите му бързо започват да привличат много и редовни посетители. „Малките хора“ намират утеха и са уверени, че бедността им е като Христовата, че ще бъдат измежду избраните, докато богатите ще бъдат подложени на вечни мъки. Мнозина от прегърналите новите хуманистични идеи също са привлечени. Фалшът и претенциите, вдъхновени от тези нови идеи, са смъкнати и под тях се разкрива по-дълбока и древна тревога, която лелее за средновековните устои на миналото. Благодарение на своето образование Савонарола е напълно запознат с новия хуманизъм и знае как точно да обърне идеите му срещу самия него — всеки човек е отговорен за собствената си душа и както казва Пико, „можеш да придадеш на своя живот каквато си поискаш форма“, но от каква полза са философиите на Платон и Аристотел, когато заради тях създателите им са осъдени на вечни мъки в ада? Новите хуманистични идеи водят единствено до безсмислен разкош и плътски удоволствия, та нали дори стихотворенията на поетите на хуманизма не са посветени на християнски теми, тъй като вместо притчи за праведност се предпочитат езически легенди. Художниците и те не са по-добри, защото дори когато решат да рисуват на религиозни теми, използват толкова ярки цветове и изобразяват човека толкова подробно, че „Богородица прилича на блудница“. (Причините не са ни много ясни, но Савонарола е настроен особено силно срещу греховността на проститутките, които нарича „буци плът с очи“.) Не трябват много подобни проповеди, за да се въздейства на крехкия характер на Ботичели. Същевременно и Полициано разпознава своите грехове в изобличителните проповеди на Савонарола и започва да се чуди за съдбата на своята безсмъртна душа. Новият хуманизъм повлиява на живота им и оживява изкуството, но все още не е имал достатъчно време, за да се вкорени в душите им.
През лятото на 1489 година Савонарола изнася поредица от лекции в градините на манастира „Сан Марко“. Последните се намират почти на една крачка от градините, където се помещава школата по скулптура на Лоренцо и където Микеланджело се учи. Вероятно по същото време Буонароти чува проповедите на Савонарола и преживяното дълбоко го впечатлява. Дори когато е вече стар, продължава да твърди, че все така може да чуе пронизващия глас на Савонарола и да види пламенните му жестове. Любопитното е, че Микеланджело е сред най-малко развълнуваните, защото вярата му винаги е била силна и гледа на творческите си и литературни заложби като на неразделна част от своя духовен живот. Неговото изкуство и поезия продължават да се развиват свободни от ограничаващата пуританска набожност.
Последователите на Савонарола се увеличават, а с това посланията му стават все по-смели: „Ако искате да създавате добри закони, първо трябва да се подчините на Божиите, защото всички канони зависят от Вечнозаконието.“ Проповедите му започват да придобиват все по-политически оттенък — говори срещу злоупотребата с властта и как тя покварява онези, които я владеят. После заговаря конкретно за злоупотребата с властта от страна на деспотите, управляващи градовете по тази земя, и слушателите му бързо разпознават „деспота“, управляващ техния град. Името на Лоренцо не се споменава, но той се превръща в съсредоточие на народната омраза.
Първоначално Лоренцо решава да подходи помирително с надеждата, че яростта на Савонарола ще бъде смекчена от живота в цивилизована Флоренция. Пико уверява Лоренцо, че религиозните виждания на монаха почиват на здрава основа и че в сърцето си той е „добър човек“. Полициано също препоръчва да бъдат предпазливи и намеква, че в изреченото от Савонарола има известна доза истина, освен това е популярен сред народа и дава подходящ отдушник за насъбралите се чувства. Тогава обаче монахът отива по-далеч и оприличава зверствата на съвременните деспоти с тези на Навуходоносор и Нерон. Въпреки това Лоренцо и сега решава да изчака. През 1491 година Савонарола е назначен за помощник-абат на „Сан Марко“ и присъствието на публика на първата му проповед за Великите пости е толкова голяма, че той моли да изнесе още проповеди, като ползва по-голямо пространство — катедралата. Лоренцо необмислено позволява да удовлетворят молбата му. Проповедите на Савонарола привличат огромни тълпи, а от уста на уста народът разпространява най-новите му порицания към „деспотите“ из целия град.