Лоренцо е едва в началото на четиридесетте години от своя живот, но вече е покосен от семейната болест — подаграта и болезнено подутите от артрита стави — която обездвижва дядо му и убива баща му. Той също неочаквано е принуден да започне да се придвижва в лектика, защото е измъчван от болките, но градът продължава да бъде управляван както винаги безпроблемно с помощта на хора, назначени от Медичите. Лоренцо все още се колебае какво да прави с непокорния монах, започнал да оспорва властта му. Оказва се, че тайните предупреждения, изпратени на Савонарола чрез поддръжниците на Медичите, не значат нищо за него и са пренебрегнати. Лоренцо обмисля да помоли папата да изпрати Савонарола другаде, но шестдесетгодишният Инокентий VIII също е болен, разгулният му живот и развратът вземат своята дан чак сега.
До Лоренцо стигат новините, че Савонарола предрича смъртта на „деспота“, както и кончината на папата. Болестта на Лоренцо е публична тайна във Флоренция, а мнозина знаят, че и Инокентий VIII не е добре. Но тази информация сякаш само потвърждава пророческата дарба на монаха. След като може да види смъртта на папата и владетелите, тогава какво ли друго може да види? Може би неговите ужасяващи и апокалиптични видения все пак ще се сбъднат?
На 11 декември 1491 година вторият син на Лоренцо Джовани навършва шестнадесет години. Годината не само бележи неговото пълнолетие, но и официалното поемане на кардиналските прерогативи, в чийто сан е издигнат три години по-рано. В двореца Медичи се подготвя голямо празненство, но Лоренцо е твърде болен, за да присъства — с лектиката го отнасят до един от прозорците на горния етаж, откъдето за кратко и дискретно той наблюдава началото на угощението. След малко повече от три месеца, на 21 март 1492 година Лоренцо моли да го отнесат във вила Медичи в Кареджи, където умира дядо му Козимо. С него са и любимците му Пико и Полициано.
Две седмици след пристигането на Лоренцо в Кареджи от Флоренция идват новини, че два от прочутите лъвове на града са се изпохапали до смърт в клетката — жителите на града приемат събитието като много лоша поличба. Същата вечер, в която е поставен нов фенер върху купола на катедралата, пада мълния, една от мраморните топки, поддържащи фенера, се изважда и се търкулва по кубето, пада върху калдъръма и се разбива на парчета. Когато научава за това, Лоренцо настоява да му кажат от коя страна на катедралата е паднала топката — отговорът е от северозападната. „Посоката, в която се намира тази къща“, казва той на слугите си, „което означава, че ще умра.“ На смъртното си легло дори и великият хуманист се връща към суеверията на отминалата епоха.
Лоренцо вика своя най-голям син Пиеро на смъртния си одър, така както правят Джовани ди Бичи и всички глави на рода преди и след него. Младият Пиеро прилича на чичо си Джулиано и е необичайно хубав за един Медичи, сега е на двадесет и една години, само четири години по-малък от Джулиано, когато го убиват. За нещастие Пиеро има склонност да се държи надменно и предпочита лова пред държавните дела. Лоренцо моли да го оставят насаме със сина му, взема ръката му и започва да го съветва за това какво да е поведението на Медичите — пред обществото винаги трябва да се държи скромно, да не забравя за народа на Флоренция и собственото си семейство… Някогашните ревностни молби на прадядо му Джовани ди Бичи сега звучат кухо — подобни думи са се превърнали по-скоро в традиция, отколкото в завет.
Полициано разказва, че бързо става ясно, че болестта на Лоренцо атакува „не само вените, но и всичките му органи, вътрешности, кости и дори костния мозък.“ Лоренцо усеща, че животът го напуска и взема важно решение — заповядва да повикат Савонарола. Не става ясно обаче дали вика свещеника, за да му даде той последно опрощение на греховете, или прави последен опит да заличи пропастта между тях, та да завещае на сина си един обединен град. Описанията на тази съдбовна среща много се различават. Богобоязливият Пико оставя една до известна степен мистична версия за случилото се, а дълбоко опечаленият Полициано описва една поетично-емоционална сцена.
Въпреки противоречащите си описания със сигурност знаем, че Савонарола отправя три искания към Лоренцо. Първо, пита Лоренцо дали се кае за греховете си и дали е верен на вярата, на което последният отговаря утвърдително. Второ, Савонарола иска той да се откаже от своето богатство, на което Лоренцо не отговаря. Тогава монахът поисква „да върне свободата на гражданите на Флоренция“, Лоренцо отново не отговаря и накрая извръща лице от монаха. Савонарола запазва мълчание за известно време, после промърморва опрощението на греховете и излиза.