Мона Лиза, Леонардо да Винчи, 1503-5 г., Лувър, Париж
Кръщаването на Христос, картина на Андреа дел Верокио, 1472-75 г., галерия Уфици, Флоренция. В изобразяването на русокосия ангел вляво и на пейзажа отзад личи почеркът на младия Леонардо да Винчи, ученикът на Верокио
Папа Лъв X с кардинал Джулио де Медичи (негов първи братовчед и бъдещ папа Климент VII), картина на Рафаело, 1517-18 г., галерия Уфици, Флоренция
Папа Григорий IX одобрява декрети, фреска на Рафаело, 1511 г., Ватикана. Отляво на папата е кардинал Джовани де Медичи, бъдещият папа Лъв X
Портрет на Климент VII
Папа Пий V прави Козиво I велик херцог на Флоренция, картина на Лигоци
Козимо I де Медичи с доспехи, портрет от Аньоло Бронцино, 1545 г., галерия Уфици, Флоренция
Елеонора ди Толедо (дъщеря на вицекраля на Толедо и жена на Козимо I), портрет от Аньоло Бронцино, 1544-45 г., галерия Уфици, Флоренция
Катерина де Медичи, портрет от XVI в., Френска школа, Лувър, Париж
Катерина де Медичи, портрет от XVI в., Френска школа, Лувър, Париж
Алесандро де Медичи (незаконен брат на Катерина), портрет от Аньоло Бронцино, музей Медичи, Флоренция
Пристигането на Мария де Медичи в Марсилия, Петер Паул Рубенс, 1623-25 г., Лувър, Париж
Мария де Медичи, портрет от Петер Паул Рубенс, ок. 1622-25 г., Прадо, Мадрид
Кралица Изабел (дъщеря на Мария де Медичи и Анри IV и съпруга на испанския крал Филип IV), портрет от Веласкес, 1631-32 г., частна колекция
Франческо де Медичи, портрет от Аньоло Бронцино, музей Медичи, Флоренция
Статуя на Фердинандо I, Флоренция
Портрет на Фердинандо I
Витория дела Ровере и Козимо III
Козимо III и Мария Магдалена Австрийска, Фердинандо II и Козимо III
Джан Гастоне
Ана Мария Луиза и мъжът й Йохан Вилхелм
Козимо де Медичи, портрет от Якопо Понтормо, ок. 1520 г., галерия Уфици, Флоренция
Поклонение на влъхвите, Сандро Ботичели, 1470-75 г., галерия Уфици, Флоренция. На картината са изобразени представители на рода Медичи и приятели от техния кръг
Кой кой е на картината: 1. Лоренцо Великолепни; 2. Полициано; 3. Пико дела Мирандола; 4. Гаспаре Лами; 5. Козимо Старши; 6. Пиеро Подагричавия (бащата на Лоренцо); 7. Джулиано де Медичи (по-малкият брат на Лоренцо, убит при заговора на Паци); 8. Джовани де Медичи (по-малкият брат на Пиеро Подагричавия); 9. Филипо Строци; 10. Йоанис Аргиропулос; 11. Сандро Ботичели; 12. Лоренцо Торнабуони.
Оста Милано — Флоренция — Неапол, която толкова внимателно е поддържана от Лоренцо де Медичи и запазва мира в Италия толкова дълго, вече не съществува. Нещо по-лошо, Лодовико Сфорца прави решителна крачка и се обръща за помощ към външна сила. Моли краля на Франция Шарл VIII за подкрепа, а в замяна е готов да го подкрепи, когато той реши да осъществи неприложените френски права върху неаполитанския трон.
Италианските владетели не знаят, но това е точно възможността, която Шарл VIII чака. Той е единственият син на Луи XI „Краля паяк“ — ексцентричен владетел, чиито умело прикривани способности лежат в основата на утвърждаването на Франция като най-богатата и могъща държава в Европа. Шарл VIII го наследява на тринадесет години, но поема властта чак през 1491 година, когато навършва пълнолетие. Младият крал има странен външен вид — изгърбен е, а походката му се характеризира с особено люлеещо се накуцване, което според разпространената легенда се дължи на факта, че на всеки крак има по шест пръста. Характерът му е също толкова необикновен — на практика няма почти никакво образование и си остава поразително наивен, но пък прекалената му похотливост и лакомия, както и навикът му да си мърмори през сплъстената си червена брада, кара хората да се чувстват неловко в негово присъствие. Вече показва признаци на мегаломания и се вижда като владетел на огромна империя, а силното му желание за международна власт се подхранва от неговите съветници, които желаят той да се намира извън страната, за да преследват собствените си престъпни цели. Подхвърлят на Шарл VIII, че ако Франция възстанови законната си власт над Неапол, тогава ще може да се заеме с отвоюването на Константинопол и Йерусалим, като по този начин страната ще контролира невероятно доходоносния търговски път към Близкия Изток. Шарл жадно поглъща думите им и лесно се оставя да го убедят в пансредиземноморската роля на Франция.