През януари 1494 година умира кралят на Неапол Феранте. Така се сбъдва поредното пророчество на Савонарола, свързано с третия от „деспотите“. Феранте е наследен от сина си, херцога на Калабрия, под името Алфонсо II, при което Шарл VIII мигновено предявява правата си към трона на Неапол и дава ясно да се разбере, че е готов да използва сила в подкрепа на своите претенции. Ако френската армия прекоси Алпите, цяла Италия, с изключение на Милано, е застрашена по пътя й на юг. Пиеро де Медичи обявява, че Флоренция ще защитава територията си срещу всеки нашественик, и подкрепя Неапол, за да отблъсне всяко чуждестранно нахлуване в Италия. Мнозина във Флоренция, които с безпокойство научават за развоя на събитията, смятат, че и другите пророчества на Савонарола ще се сбъднат.
Но не всички могат да бъдат разтревожени толкова лесно — както винаги, за да бъде ознаменувано идването на пролетта, знатните флорентински семейства дават поредица от приеми в своите дворци. Въпреки привидната веселост на тези празненства, нещата далеч не вървят добре във фракцията на Медичите. Пренебрежението на Пиеро към партийната машина на рода означава, че обтегнатите отношения остават неразрешени. Старшият клон на рода, оглавяван от Пиеро, вече не е най-богатият, което се дължи на несигурното положение на банка „Медичи“. Клонът, предвождан от братовчедите му Джовани и Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи (последният поръчва на Ботичели „Раждането на Венера“), натрупва голямо богатство от търговията със зърно. В резултат на това Джовани и Лоренцо започват да негодуват срещу политическата власт, която притежава Пиеро, а обтегнатите отношения между тях излизат наяве по време на незначителен спор на един от пролетните балове. Пиеро де Медичи и Джовани ди Пиерфранческо де Медичи спорят кой да танцува с местната красавица, която и двамата желаят. Пиеро удря пред всички плесница на Джовани, а той пък знае, че не може да отвърне, като предизвика на дуел владетеля на Флоренция, и е принуден да се оттегли, като очевидно е бесен от това. Разцеплението във фракцията на Медичите вече е видно за всички.
Пиеро размишлява над трудната ситуация. Какво би направил баща му? Лоренцо със сигурност би предприел решителни мерки, без значение дали ще използва своето обаяние, и би направил щедър жест, за да заздрави разрива, или пък би нанесъл веднага удар, за да премахне всяка заплаха. Пиеро се колебае известно време и решава да тръгне по втория път. Заповядва да арестуват Джовани и Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи и да ги затворят в Кафаджиоло във вилата на Медичите в Муджело. Задържат ги по очевидно изфабрикуваното обвинение, че са изпратили тайно послание до краля на Франция Шарл VIII. Според Пиеро в съобщението пише, че макар Пиеро де Медичи да е заявил, че ще защитава флорентинската територия, в града има много други, които не се противопоставят на похода срещу Неапол.
През септември 1494 година Шарл VIII повежда огромна армия, с която минава Алпите и влиза в Италия. Числеността на армията според съвременниците от епохата е различна, но е някъде между 30 000 и 60 000, като има вероятност в нея да влизат поне 30 000 въоръжени мъже, които навярно са придружени от почти толкова пажове, вестоносци, музиканти, жонгльори, готвачи, проститутки и други. Това е армия два пъти по-голяма от последната най-многобройна, която е прекосила Алпите и е нахлула в Италия през 218 година преди Христа под предводителството на Ханибал, чийто брой е далеч по-достоверно преценен и се твърди, че е около 26 000 души. (Фактът, че по-ранната цифра е по-достоверна, говори за степента на организация в Древния Рим и тази във Франция от петнадесети век, която все още се намира в Късното средновековие.)